You Broke My Heart

Глава 5

Мелъди
Повдигна ме и ме сложи върху бюрото и ме целуна отново. Със сигурност щях да съжалявам за това, но в момента не можех да мисля.

Надигна роклята ми и впи устните си в моите. Усетих ръцете му върху бикините ми щеше да ги издърпа, но го отблъснах от себе си. И той ме погледна объркано.

-Защо? - беше единственото, което каза

-Защото това не е правилно. - отговорих.
Станах от бюрото и оправих роклята си.

-Защо да не е правилно? Не го ли искаше?

-Исках го, но ти си обвързан мъж, а аз не спя с обвързани мъже. Мисля, че го знаеш.

-Да но.....мислих че...

-Но си мислеше, че бих си  легнала с теб след няколко целувки и сякаш ще забравя всичко.

-Ами да, не знам. Мислех, че все имаш чувства към мен.

-Грешиш. Отдавна съм те преживяла.

-Тогава, защото отвърна на целувката, а не ме отблъсна?

-Защото....

-Защото още ме обичаш.

-Не е вярно! - казах, защо си мисли, че ги обичам.

-Защо да те обичам, след всичко, което ми причини. След като ми разби сърцето онази скапана вечер без да ти пука за чувствата ми и то само заради някаква кучка. С която си и все още. И отново се появяваш е  живота ми сякаш нищо не се е случило и ме разпитваш за живота ми сякаш ти пука, но знам, че не ти пука. Защото ако ти пукаше за мен нямаше да постъпиш така тогава. Знаеш ли колко трудно ми беше да разбера, че не ме обичаш и че си бил с друга докато си бил с мен. Почувствах се ужасно, защото това ме накара да се чувствам нищо. Едно нищо. И все още се чувствам така.

-Съжалявам. Не знаех, че се чувстваш така.

-Как могъл да знаеш. На никой не му дали съм щастлива.

-Не си ли щастлива?

-Ами....не точно.

-Аз мислих, че си щастлива. Нали си майка и....

-Да. Обичам Емили, но е трудно да се грижиш за малко дете. Колкото и да я обичам е изтощително. Тя е най-хубавото нещо в живота ми. Винаги съм искала деца, семейство. Но просто се уморих от всичко.

-А, къде е бащата на Емили? - попита Камерън и го погледнах.

Много мразех да лъжа. Той има право да знае, че тя е негова дъщеря. Но не съм готова да му кажа истината. Рано или късно ще разбере и ще е по-добре да му кажа колкото се може по-скоро. Но не мисля, че момента е подходящ и не знам как ще го приеме. А и това как ще го приеме си е негов проблем.

Защо трябваше сега да се появи в живота. Тъкмо го бях забравила и бях свикнала без него, а сега ми е шеф и ми се налага да го виждам всеки ден.

Може би трябва да му кажа истината.