You Broke My Heart

Глава 12

Мелъди
Още не мога да повярвам, че казах на Камерън истината, но скала камък ми падна от сърцето. Вече не изпитвам онова чувство на вина.

Още не съм казала на Емили не знам как ще го приеме. Предполагам, че ще се зарадва. Все пак това е нещото, което винаги е искала да има баща.

Днес беше събота и това значи, че съм почивка и ще мога да прекарам денят с Емили.

Станах от леглото и отидох в стаята на стаята й. Тя все още спеше. Беше прегърнала плюшеното си мече, беше очарователна.

Погалих бузката й и тя се размърда и отвори очи и се усмихна.

-Мамо!- протегна ръцете си, придърпах я към себе и я прегърнах.

-Добро утро, слънчице. - прошепнах и целунах челото й.

Все още не знаех как да й кажа, че Камерън и е баща. Притеснявах се как ще го приеме. И как ще й се отрази.

Появата на този идиот не ми се отразява добре. Но се надявам всичко да се нареди.

Но Камерън, ако си мисли, че ще се съберем. Греши! Да казах му за Емили. Но аз нямам намерение да събирам с него, не му вярвам, че се променил сигурна съм, че е същия, както преди.

Хората не се променят. Още по-малко той.
А и той е щастлив с неговата годеница.

Единственото, което ще ни свързва е Емили. Да не се надява на повече.

А и какво беше това признание, когато ми каза, че ме обича. Нали точно, заради това се разделихме, защото той не ме обичаше. Защо сега изведнъж пак започна да ме обича? Сигурно пак си играе с мен, но няма да му позволя този път. Няма да му се хвана на глупостите. Вече не съм онова наивно момиченце, което вярваше на всяка негова дума.

-Мамо?

-Да? - попитах

-Кой беше онзи човек вчера? - попита

-Ами....

-Той твой приятел ли е?

-Не. Той е мой бивш приятел, с който бях преди ти да се родиш.

-Това значи ли, че той е мой татко? - попита

За секунда се замислих да ли да й кажа, но трябва да знае.

-Да. - въздъхнах

-Наистина ли? - попита и малка усмивка се появи на лицето и.

-Да,миличка. Той е твой баща.

-Супер! Кога ще се видим, той знае ли, че мой татко? Иска ли да бъде с мен? - започна да разпитва

-Да той знае и скоро ще се видите. - отговорих й.

Знаех си, че ще се зарадва на новината. Все пак това едно нещата, които винаги е искала да има баща. И сега най-накрая това се сбъдна.

Направих закуска на Емили, след което я оставих да си играе в стаята й.

Сега очаквах Лиса да дойде, защото тя искаше да говорим за вчера и да разбере какво съм си говорила с Камерън.

-Хей! - казах и прегърнах Лиса.

-Как си?

-Добре. - въздъхнах и седнахме на дивана в всекидневната.

-Какво стана вчера с прекрасния ти принц? Да не се събрахте?

-Не е прекрасен и принц и не сме никакви. Той ме разпитваше, както винаги, дали се срещам с някого. И му казах, че е баща на Емили?

-Наистина ли? Как го прие?

-Прие го добре. Каза, че иска да бъде част от живота й.

-А казала ли на малката? - попита

-Да. Щастлива.

-Това е супер. Поне няма да се притесняваш от нейната реакция.

-Да.

-А, между вас има ли нещо?

-Не. Аз му казах, че съм категорична, че между нас няма да има повече нищо.

-А, той?

-Каза, че ме обича.

-Само не ми казвай, че си му повярвала?

-Не съм. Всичко между мен и него приключи.

-А, какво става със срещата ти днес?

-Срещата? Тотално бях забравила.

-Отивай да се приготвяш.

-Кой ще гледа Емили? - попитах

-Аз. Ти върви и се забавлявай.

-Благодаря. Трябва да започна да ти плащам заплата на бавачка. - казах и я прегърнах.

-Да трябва.

Обадих се на господин Томпсън, тоест Маркъс. И се уговорихме да ме изведе на вечеря.

Облякох черна рокля, която не беше много къса. Не целях да изглеждам предизвикателно.

Оправих и прическата си и си сложих лек грим.

Добре че Лиса ми напомни за срещата, защото бях забравила. И също съм й благодарна, че ще гледа Емили.

Надявам се поне да прекарам една хубава вечер.

-Здравей. - поздрави ме Маркъс и сд усмихнах. Разбрахме се да ме вземе от вкъщи.

-Здравей. - казах и го прегърнах.

-Изглеждаш прекрасно.

-Благодаря. Ти също изглеждаш добре.

-Ще тръгваме ли? - попита и аз кимнах.

Дано нещата между нас потръгнат. Защото аз го харесам и се надявам това да премине в нещо по-сериозно.