You Broke My Heart

Глава 7

Мелъди
-Как се справяш с работата? Разбираш ли се новия шеф? Досажда ли ти? - попита господин Томпсън

-Ами...всъщност малко ме дразни. Но предполагам, че ще свикна. Все пак ми е шеф.

-Той спомена, че се познавате.

-Да. Може да се каже, че сме познати.

-Или по-скоро бивши?

-Не! Не сме.

-Не нужно да отричаш. Знам, че сте били заедно. И може би това е причината да се чувстваш не комфортно около него.

-Да може би малко ми е не комфортно. Защото той постоянно ме разпитва за живота ми. Сега се прави на загрижен, а преди не му пукаше за мен.

-Защо? Как се разделихте? Но, ако не ти се говори на тази тема. Няма да те тормозя.

-Не, няма проблем. Отдавна съм го преживяла. Разделихме се преди четири години. Беше доста неочаквано. Просто една вечер се прибра и ми заяви, че не иска повече да е с мен, че не ме обича. И че си има друга.

-Уау. Наистина ли? Много тъпа постъпка. Аз никога не бих постъпил така със жена. Още по-малко ако бях с теб.

-Да беше доста не приятно. Чувствах се ужасно. И ми беше малко трудно в началото, но се справих.

-Това е добре, че си го преодоляла. Но, ако все пак се чувстваш неудобно около него ми кажи.

-Не, няма проблем. Не бих ви занимавала с моите неща. Нищо, че досега ви разказвах.

-Няма проблем и махни това "вие". Не сме на работа. И ме наричай Маркъс.

-Колко време бяхте заедно? - попита и го погледнах

-С Камерън? Пет години.

-Това е доста време.

-Да. Той беше първото ми гадже и си мислих, че ще бъде и единственото,но не. Той предпочете да бъде със русата курва. - казах и той се засмя

-Той все още е с тази, с която ти е изневерил?

-Да. Дори са сгодени. Не пропусна да ми се похвали.

-Радваш ли се за него? - попита започнах да се смея

-Не. Надявам се онази пача да му причини болката, която и той на мен. И да разбере как аз се чувствах. Както и онази кучка, дано и се пръсне силикона.

-Познаваш ли годеницата му?

-Не, но тя е модел и няма как да не я виждам по списанията.

-Не е нищо особено. Ако това ще те успокои.

-Ти откъде знаеш? - попитах

-Запознах се с нея, когато подписахме с Камерън. Честно казано не знам какво вижда толкова в нея. Тя не е, като теб. Ти си много по-красива. Дори го съжалявам, че е предпочел нея пред теб.

-Благодаря. Но не мисля, че съм нещо особено.

-Не е вярно. Не знаеш как въздействаш на един мъж. - каза и сложи ръката си върху моята и леко се изчервих от това негово действие.

-Не знам, но аз не мисля, че имам чак такова въздействие върху мъжете.

-Аз пък мисля точно обратното. Ти си невероятна жена.

-Благодаря ти. Ти имаш ли си приятелка? - попитах и осъзнах колко глупав е въпроса ми.

-Не.

-Значи и ти, като мен все още не си срещнал правилния човек?

-Аз мисля, че съм срещнал този човек, но просто не съм го осъзнавал. - прошепна и хвана ръката ми.

За първи път от много време се чувствам желана. Бях изгубила надежда за каквото и да е било и че ще срещна някой.

Никога не съм мислила, че ще изляза на среща с шефа ми, но се случват и такива неща. И ми беше приятно да споделя на някой за тези неща. Наистина имах нужда да поговоря с някой.

-Благодаря за срещата беше ми приятно. И благодаря, че ме изпратихте...че ме изпрати.

-Няма проблем и на мен беше приятна твоята компания. До утре.

Приближих лицето си към неговото и целунах устните му за кратко.

-До утре. - казах и слязох от колата.

Харесва ли ви новата корица?