You Broke My Heart

Глава 1

Настояще
Мелъди
Минаха четири години откакто го видях за последно, четири години откакто за последно чух гласа му. Въпреки че мина толкова време, откакто сме разделени, не мога да кажа, че съм го забравила. Има нещо, което цял живот ще ми напомня за него, по-скоро някой.
Погледа ми се фокусира върху малкото русо момиченце,което беше облечено с розова рокля и изглеждаше очарователно. Имаше и прекрасни сини очи.
-Мамо...слушаш ли ме? - чух тихото гласче на Емили.
-Не. Съжалявам. Какво казваше? - попитах и клекнах до нея.
-Попитах кога ще си тръгваме тук е много скучно. - това е един от минусите да водиш децата си на работа, защото винаги мрънкат, че им скучно, но честно казано и на мен днес ми беше скучно, така че нямах нищо против да си тръгна.
-Добре. След малко. Само да свърша още нещо и тръгваме. Ти ще стоиш тук, нали при леля Карън? - попитах и тя кимна леко. Карън беше секретарката.
-Връщам се след малко. - казах и целунах челото й.
-Сега ела с мен докато мама приключи с работата. - каза Карън и хвана ръката й.
Аз се върнах в кабинета си при господин Томпсън, шефа ми и беше наоколо трийсет. Аз работя в неговата фирма от около три години, като шеф на отдела. Всъщност той е доста привлекателен и не веднъж ме е канил да изляза с него, но аз винаги му отказвам, защото не мисля, че е професионално да излизам със шефът си и да смесваме работата и това . А и аз доста време не съм имала сериозна връзка. Излизала съм с няколко мъже, но нищо сериозно, така и не се получи нищо. Не можах да обикна нито един от тях. Все нещо им липсваше или просто не исках да се привързвам към никой, все още ме беше страх да не ме наранят отново. Може би имам страх от обвързане.
-За какво искахте да говорим? - попитах
-Утре имаме много важна среща с много важен бизнесмен. И както се подразбира трябва да го привлечем да работи с нашата фирма. Затова трябва и Вие да присъствате. И бъдете точна и не закъснявайте. Наистина е важно.
-Разбира се. Ще направя всичко този човек да работи с нас. И ще бъда навреме. Не се притеснявайте.
-Добре. Също така трябва да се заемете с едни документи, които трябва да бъдат готови до утре.
-До утре? Защо не ми казахте по-рано? Как да се справя за една нощ? А и защо не ги дадете на секретарката?
Това копеле си отмъщава, затова че последния път го отрязах. И не исках да изляза с него. Ако досега ми беше неприятен, то сега ми е, като трън в очите.
-Защото сега сетих, бях забравил. Случва се, а и имам повече доверие на теб. И разчитам, че до срещата всичко ще е готово. - каза и ми подаде папката.
-Разбира се, господин Томпсън. Ще ще бъде готово до утре. - усмихнах се фалшиво и взех папката и излязох от кабинета.
И се върнах при Карън, която все още беше с Емили.
-Извинявай, че я оставих на теб. Надявам се да не ти е пречила много.
-Няма проблем, тя не ми пречи. Беше ми приятно да я наглеждам- каза Карън
-Емили, кажи чао на Карън. - казах и прегърнах за кратко след което хванах ръката к.
-Чао. - каза Емили и й прати въздушна целувка.
-Е, какво правихте?- попитах и погалих бузката й.
-Ами ядох бисквитки и те чаках, също така ми даде да рисувам. - обясни тя.
Пуснах ръката й, защото не намирах телефона си и започнах да ровя из чантата си. Защо никога не мога да намеря това, което ми трябва?
Някой ме блъсна и изпуснах чантата си. По дяволите!
-Внимавай, къде вървиш! - казах
-Съжалявам, бях се разсеял. - чух познат мъжки глас.
-Мелъди? - попита Камерън. Той какво прави тук? Само той ми липсваше в момента. Знаех, че все някога ще го срещна отново, но защо точно днес?

Надявам се главата да ви е харесала.❤️