Мелъди
-Ами....Какво те интересува? - попитах
-Просто питам. Защо той не е с теб? И не ти помага?
Защото е задник и е зает да чука една пачавра.
-Защото....това не е твоя работа.
-Ти нали каза, че Емили е на три?
-Да и какво? - попитах
-А, ние се разделихме преди почти четири години.
-И какво от това?
-Защо имам чувството, че ме лъжеш?
-В какъв смисъл? Защо да те лъжа?
-Има ли вероятност аз да съм нейн баща, а ти да не искаш да ми кажеш. Защото те познавам, когато лъжеш.
Замръзнах на място, когато ме попита това. Аз не мога да лъжа и ме е страх, че ще се изпусна и ще му кажа всичко. Наистина би трябвало той да знае, че е нейн баща, но аз не искам да присъства отново в живота ми. А и съм сигурна, че не е готов да бъде баща и че пак ще ме остави. И без това съм свикнала да се справям без него, не ми е нужна помощта му.
-Това не те интересува. - отговорих
-Интересуваме. Просто ми кажи истината. Длъжен съм да знам.
-Не, не си. Ти нямаш нищо общо с Емили, защото тя не е твоя дъщеря. Също така нямаш право повече да се месиш в живота. Отдавна не си част от него.
-Добре. Поне ми кажи кой е бащата.
-Не те интересува! И ако обичаш повече не се меси в живота ми. Гледай своя, както и годеницата си.
-Знам, че не ме понасяш, но ми кажи. Грижа ме е за теб. - след тези негови думи се засмях.
-Теб те е грижа за мен? А, не те беше грижа за мен, когато каза, че не ме обичаш и че си имаш друга. Престани да се бъркаш в живота ми и ме остави да бъда щастлива. И повече не ми говори,освен ако не е по работа. - напуснах кабинета
Омръзна ми постоянно да ме разпитва. Какво го интересува живота ми? Да гледа своя.
Тръгнах към асансьора и се сблъсках с някой.
-Господин Томпсън? Какво правите тук? Не трябваше ли да сте извън града по работа? - попитах
-Да, но пътуването се отмени.
-Добре. Приятна вечер.
-Чакай, Мелъди.
-Да?
-Какво е станало изглеждаш разтроена.
-Нищо. Просто съм напрегната. Не искам да Ви занимавам.
-Ако искаш може излезем и да ми разкажеш?
Всъщност имах нужда да поговоря с някой. Защото напоследък съм кълбо от нерви.
-Или пак ще ми откажеш? - попита
-Не, всъщност ще ми е приятно да излезем. - казах и той се усмихна
-Супер. Най-после успях да те убедя да излезеш с мен.
-Да. - отговорих и се усмихнах леко
-Да тръгваме тогава. - каза и аз кимнах и тръгнах след него.
Може би срещата няма да е толкова зле. Сега поне ще имам шанс да го опозная. Кой знае може да си допаднем и да забравя за Камерън.
YOU ARE READING
You Broke My Heart
Romance-Съжалявам, че трябва да ти го кажа по този начин, но аз вече не те обичам. Всъщност престанах да те обичам отдавна. - каза Камерън сякаш току-що не беше казал, че не ме обича. -Какво? Ти чуваш ли се какво ми казваш? - попитах и се надявах всичко т...
