You Broke My Heart

Глава 8

Мелъди
Чувствах се малко странно след вчерашната ми среща със моят "шеф". И защо по дяволите го целунах?! Не че не ми хареса. Но беше странно. И е не професионално. Нищо, че другия ми шеф е бивш и имам дете от него,нищо че той не знае.

-Мелъди, здравей. - поздрави ме господин Томпсън

-Здравейте. - казах и притиснах папката към гърдите си. Чувствах се малко неудобно.

-Исках да поговорим за вчера.

-Да аз също. Не биваше да го правя. Не знам какво ме прихвана.

-Не, няма проблем. Хареса ми. И бих искал да излезем отново, ако искаш разбира се. Довечера например.

-Наистина? Да...тоест искам. Но днес не мога, защото бавачката на дъщеря ми не може да я гледа днес . Утре става ли?

-Да, няма проблем. И утре става.

-Добре.

-Аз ще тръгвам. Ти също можеш да си тръгваш, ако си приключила с работата.

-Да и ще тръгвам.

-Добре. До утре.

-До утре. - усмихнах се

Върнах се кабинета ми и прибрах папката с документите в едно от чекмеджетата.

-Защо говореше с него?

Обърнах се и видях Камерън. Какво иска? Няма ли да спре да ми досажда?

-Какво те интересува? - попитах без да го поглеждам

-Какво си говорехте?

-Не ти влиза в работата.

-Влиза ми в работата. Няма да позволя на някакъв да те сваля пред очите ми.

-А, теб какво те интересува, че ме сваля.

-Не ми казвай, че го харесваш!

-Да. Той е приятен човек за разлика от теб. И ако искаш да знаеш ме покани на среща.

-Моля?! Няма да излезеш с него!

-Ти не можеш да ми казваш какво да правя! И вече бяхме на среща вчера.

-Ти си излязла с него?

-Да и дори го целунах. Не знаеш колко приятно ми беше.

-Това е невъзможно. Ти не си била с него, не мога да повярвам. Спа ли с него?

-Не. А и да бях какво те интересува?

-Ти не трябва да си с него.