You Broke My Heart

Глава 24

Камерън

Бръкнах в джоба си и видях че ключовете ми ги няма.

По дяволите! Пак съм ги забравил. Кога ще се науча да ги взимам със себе си.

Видях Мелъди да говори с Алисън по точно Алисън държеше пистолет, докато говореше.

Чух звук от изстрел и за бързах крачка.

Господи! Тази жена е луда!

Алисън седеше все още с пистолета е ръце.

А Мелъди беше на пода.

-Господи,Мелъди!-извиках...кучката я беше простреляла в рамото. И Мелъди в момента лежеше без да помръдва.

-К-камерън... Аз съжалявам. Не знам как се случи. Не исках. - каза Алисън.

-Съжаляваш! Ти я простреля! Кучка такава! Не мога да повярвам, че го направи. Ти си ненормална!

-Мелъди. Моляте не затваряй очи. Моляте! - казах

Три часа по-късно

Не мога да повярвам, че Алисън наистина се опита да убие Мелъди.

Аз съм виновен, ако бях спрял това навреме нищо от нямаше да се случи.

Сега заради мен Мелъди пострада и не знам как е, но се надявам да се оправи.

Защото наистина не знам какво ще правя с нея и то след като най-после успях да си я върна.

-Камерън? - Алисън сложи ръката на рамото ми, но не исках да ме докосва тя беше виновна за всичко, което се случи на Мелъди. А, Мелъди не го заслужаваше. Малко ли беше преживяла, заради мен.

-Не ме докосвай. Не искам да говорим.

-Моляте изслушайме! Не исках да стане така! Но тя беше виновна.

-Ти си пълна откачалка имаш нужда от лечение. Ти си психично болна и имаш наистина сериозни проблеми. Ти си опасна за хората.

-Не ми говори така. Ако не ме беше оставил, заради нея. Нямаше да го правя ти ме принуди.

-В момента осъзнаваш ли какви глупости говориш? За малко не уби Мелъди, само защото не те обичам. Просто приеми, че всичко между нас приключи отдавна. И аз никога няма да ти простя това! Ти се опита да убиеш любовта на живота ми и детето ми! По дяволите, какво не ти е наред!

-Аз не знаех, че е бременна. - оправда се тя

-И да не беше, не трябваше да го правиш! Кълна се, че ако нещо и се случи ще те съсипя! - извиках срещу нея

-Близките на Мелъди Купър? - попита един докторите

-Да аз съм и годеник. - казах

-Как е тя? - попитах

-В момента овладяхме състоянието й и е вън от опасност.

-Много се радвам, че е добре. А, как е бебето? - попитах

-Успяхме да го спасим няма повод за притеснения. Засега.Но...

-Какво? Да не си е ударила главата и да има амнезия?

-Не...

-А,какво? - попитах усещах, че нещо не е наред и точно от това не беше страх.

-Тя е в кома.

-М-моля? Нали казахте, че е добре.

-Така е в момента овладяхме състоянието й. Надяваме се да няма усложнения.

-Кога ще се събуди? - попитах

-Не знам. Може да е след няколко дни или месец. Само времето ще покаже.

Това трябва да е някакъв кошмар.

Това наистина не се случва.

Не мога да го повярвам. Никога не съм си представял, че това някога би се случило това.

Не мога да си представя живота без Мелъди.

Не мога да я загубя. Имам нужда от нея.

Единственото, което мога да направя е да чакам да се оправи и да се надявам това да се случи...скоро.

Главата се получи малко тъжна.😐

Според вас Мелъди ще се оправи ли?🤔💕