Глава 16

2.6K 137 16
                                    

Мелъди
-Здравей, Камерън. - казах, когато го видях.

-Здравей.

Направих му път да влезе.

-Как си? - попита ме

-Добре.

-Днес ли заминаваш?

-Всъщност няма да ходя никъде.

-Наистина ли? Тоест, защо?

-Не знам. Не съм готова да замина някъде с него и да бъдем само двамата. А и не искам да те оставям сам с Емили.

-Нямаш ли ми доверие?

-Не.

-Лошо, тогава трябва да направя така, че да можеш пак да ми се доверяваш.

-Успех. Ела, Емили тръпне от нетърпение да те види. - казах

-Аз също.

-Тя е в стаята си. - казах и той кимна

Отворих вратата на стаята й и видях, че си играе с плюшените си играчки.

-Емили. - казах и тя се усмихна, когато видя, че не съм сама.

-Мамо.

-Здравей, Емили. - Камерън се приближи към нея и седна на леглото където беше и тя.

-Здравей. - тя протегна ръцете си към него, за да я прегърне. Той уви ръцете си около нея и я прегърна.

Усмихнах се при гледката. Тайно винаги съм си мечтала за този момент.

Звъненето на телефон ме изкара от мислите ми.

Извадих телефона от джоба си и видях, че е Маркъс.

-Връщам се след малко. - казах и излязох от стаята.

Камерън

Бях прегърнал Емили и тя седеше в скута ми. Беше толкова сладка докато ми обясняваше нещо за една от книжките си.

Бях щастлив, че не се притесняваше от мен и говореше свободно.

Но в момента мислите ми бяха фокусирано върху Мелъди.

С кой говореше? Ако е с онзи глупак? Сигурно пак и пълни главата с глупости или я кани на среща.

Не мога да разбера какво вижда в него.

Усетих малка ръчичка да ръчка бузата ми.

-Какво? - попитах

-Ти не слушаш. - нацупи се

-Не е вярно.

You Broke My HeartWhere stories live. Discover now