You Broke My Heart

Епилог

Камерън

Минаха няколко дни откакто не мога да се свържа с Мелъди. Телефона и постоянно е изключен.

Започвам да се притеснявам ходих и до домът й но не отваря или ако се е изнесла?

Не надали. Сигурно ми е сърдита и затова не ми вдига телефона.

Сигурно мисли, че все още се виждам с Алисън.

Днес реших да отида до домът на сестра и. Тя със сигурност ще знае къде е Мелъди.

-Камерън, какво правиш тук? - попита Лиса.

Личеше си, че не се радва да ме види. Сигурно знае за случилото се.

-Знаеш ли къде е Мелъди? Не ми вдига телефона от почти седмица. И не си е вкъщи знаеш ли нещо? - попитах

-Да знам, че не си е вкъщи. И няма и да ти вдигне телефона.

-Защо?

-Според теб защо?

-Знам, че с сгреших с Алисън, но искам да говоря с Мелъди. Няма ли шанс да ми кажеш къде е? Да не при теб и да не искаш да ми кажеш?

-Не е тук. Всъщност и аз не знам къде точно е.

-Моля? Как така не знаеш? Нали сте сестри не си ли споделяте?!

-Не ми викай! - извика Лиса

-Лъжеш ме, нали? Знаеш къде е, но нарочно не искаш да ми кажеш!

-Не знам къде не пожела да ми каже! Събра си багажа и изчезна!

-К-какво?

-Да. Тя замина, но не знам къде. Беше много разтроена, заради това, че си и спал с Алисън и накрая реши да замине, за да е далеч от теб.

-Защо?

-Защото и омръзна от теб!

-Да това го знам, но не очаквах да замине. Къде е Емили?

-Взе я с нея.

-А какво ще стане с другото ни дете?

-Не знам. Наистина не мисля, че тя най-правилното решение, но наистина и дойде в повече.

-Знам. А-аз ще тръгвам.

-Чакай. Мелъди ми каза да ти дам това. - каза Лиса и ми подаде някакво писмо.

-Прочети го. Сигурно е важно. - прошепна.

Взех писмото.

Ако е имала да ми казва нещо, защо замина? А не ми го каза лично?

Въпреки това реших да отворя писмото.

Здравей, Камерън.
Не знам откъде да започна.
Наистина съм много объркана и не знам дали решението, което взех беше най-доброто, но мисля че6е най-добре засега да не се виждаме.
Искам да започна нов живот на други място с други хора.

Исках нещата между нас да се получат, защото аз все още те обичам, но не съм готова да бъда с теб, защото както изглежда ти не си готов да имаш сериозна връзка. И затова няма смисъл да опитваме каквото и да в било. Нашата връзка се беше изчерпала още преди години, но и двамата отказвахме да го прием.

Съжалявам, че те лишавам от възможността да бъдеш част от животът на второто ни дете (което ще бъде момче) разбрах го при последния преглед. Знам, че искаше да бъдеш част от неговия живот, но в момента наистина имам нужда да съм сама.

Вярвам, че един ден пак ще се срещнем, което може да бъде и скоро.

Надявам се да не ме мразиш.

Единственото, което ще ти кажа за последно е сбогом.

Стоях и се взирах в писмото.

Тя си тръгна и аз дори не успях да я спра.

Аз съм виновен затова че тя си тръгна. Няма да мога да бъда част от животът на децата си.

Изведнъж всички загуби смисъл.

Без Мелъди животът ми няма смисъл.

Не знам какво да правя.

Просто искам тя да е тук с мен и да не бях допускал всичко това да се случва.

Исках тя да не си беше тръгвала.....

Край

Това беше краят на тази история.

Надявам се книгата да ви е била интересна.