You Broke My Heart

Глава 3

Мелъди
-И кога ще започне срещата с този важен бизнесмен, господин Томпсън? - попитах
-Всъщност няма да има среща.
-Как така?
-Ами вече той се съгласи да работи с нас.
-А, документите които искахте?
-Вече не ми трябват.
Този идиот подиграва ли ми се? Как мразя такива задница. И този ми е шеф. Добре че е само един, защото не знам какво ще правя, ако тук имаше още един идиот, като него.
-Разбира се и кога ще е тук въпросния бизнесмен, тръпна от нетърпение да го видя.
-Не знам. Сега имам малко работа и ти трябва да останеш тук. Ако възникне някакъв проблем се заеми.
Този си играе с търпението ми. Ако продължи така ще му размажа физиономията. Как ми се падна такъв шеф, който е пълен кретен. Не знам как още го търпя. Изобщо може ли нещата да станат по-зле?
-Здравей, Мелъди.
-Какво правиш тук, Камерън? Всъщност не ме интересува, ако се разкараш и не ти гледам шибаната физиономия. - казах
-Така ли се говориш със шефа си?
-Не по принцип го псувам на ум. А и ти не си ми шеф...задник.
-Всъщност съм.
-Да, добре. Сега сериозно.
-Говоря сериозно.
-И как по точно ще си ми шеф...ти глупак такъв.
-Първо реших да стана съдружник и второ спри да ме обиждаш в момента си говорим нормално.
-Да спра, та аз сега започвам. И от кога си бизнесмен? До колкото помня преди не се интересуваше от нищо. Освен да изчукаш поредната курва, като една от тези курви ти е годеница. Забравих ти не си просто глупак, ти си супер глупак. Който когато види някаква евтина уличница губи ума си.
-Още ме мразиш ясно. И реших да взема живота си в ръце.
-И защо реши да е в тази фирма. А, не в някоя друга или в друга държава. Например в Китай.
-Ами така. Просто така.
-Просто така?
-Добре де. Разбрах, че работиш тук и затова.
-И реши да ми тровиш живота, като ме наказваш с това да виждам лицето ти всеки ден.
-Горе-долу. Аз мислих, че може да оправим отношенията си и да бъдем приятели.
-Да бъдем приятели? Аз и ти? - засмях се. Той не говори сериозно?
-Искаш от мен да бъда приятел с теб, след като ме заряза без да ти пука, без да се извиниш, без да направиш каквото и да е. И на всичкото отгоре се появяваш отново и то сгоден за онази пачавра, оказва се че си ми шеф и искаш да бъдем приятели?- попитах.
-А, не можем ли? - попита и го погледнах с намръщен поглед
-Не. Искам да се разкараш!
-От сграда ли?
-От живота ми!
-Няма да стане.
-И защо?
-Защото искам да бъда в живота ти.
-Много жалко аз не искам. Нищо не ме свързва с теб, че да искам да бъдеш част от живота ни. Живота ми.
-Сигурна ли си?
-Напълно.
-Няма да стане. Защото ще ти се наложи да работим заедно.
-Мразя те.
-И аз те обичам, скъпа.
-Наречи ме още един път скъпа и ще те убия. Защо ме тормозиш, нямаше ли къде другаде да досаждаш? Трябва ли да ми тровиш живота?
-Успокой се, скъпа.
-Престани да ме наричаш така!
-Защо преди ти харесваше, когато ти казвах така.
-Както каза преди, не сега. И ти няма да работиш тук.
-И защо да не работя тук?
-Защото не искам да те виждам.
-Аз пък искам да те виждам всеки ден и да те ядосвам. Обожавам, когато си ядосана.
-Аз обожавам, когато не те виждам. И отказвам да работя с теб. Няма да изпълнявам нищо от това, което ми кажеш.
-Тогава ще се наложи да те понижа.
-Моля?
-Добре де няма. Няма да е толкова ужасно да работим заедно. Ще можеш да ми разкажеш какво ти се е случило през годините,в които не сме били заедно, нещо важно например или вълнуващо.
-Ако ми се случи нещо вълнуващо, ти ще си първия на който ще кажа. - казах и се усмихнах
Мразя живота си. Защо трябва да работя с този задник. От всички хора на света точно с него ли, трябваше. И ще трябва да го виждам всеки ден.
И какво го интересува живота ми? Да си гледа работата, сякаш бих му казала нещо.

Надявам се главата да ви е харесала.❤️