Тя И BTS

оставането

Шофьора запали колата и потеглихме към Ню Йорк Сити. През целия път момчетата си говореха, а аз бях омагьосана от нещата навън. Бях дълбоко съсредоточена и за първи път идвам тук. И е много красиво, като минаваме през огромните сгради, дървета, ресторанти, големи и малки къщи. Много е красиво, видяно през прозорец.

- Ками- каза Jin, аз се обърнах към него.

- Да?

-Нищо не каза през целия път, добре ли си?

- Да, просто се наслаждавам на гледката отвън. За първи път идвам тук и е много красиво.

Той само кимна. Стана ми лошо, не не не. Не искам това което съм яла, да излезе.

- Ъм...може ли да отворя прозореца.....- казах едвам

- Да - каза Jimin и аз веднага го отворих. Поех дълбоко от чистия въздух. Вятъра се забиваше рязко в лицето и ръцете ми. Стана ми студено. След като се уверих, че съм добре, затворих прозореца. Още ми беше студено, направо си замръзвах.

- Ками, добре ли си?- каза J Hope гледайки ме. Аз му кимнах, че съм добре и се загледах в краката си.

- Сигурна ли си? Трепериш - продължи той, аз пак му кимнах. Понеже седях близо до Jimin, той си даде якето  и ме облече, а той остана със суичъра си.

- Ама, защо? Добре съм. Няма нужда - казах и тръгнах да го събличам, но той ми хвана нежно раменете.

- Стой така, виждам че замръзваш. - каза той а аз просто кимнах.

- Още много ли остава?- попитах отчаяно.

- Ами още 30 минути път до залата - каза Suga, а аз изпуфтях. Облегнах се на прозореца и съм заспала, но нежна ръка прехвърли главата ми от прозореца на рамото му. Аз нямах против, беше удобен. Сгуших се и си продължих съня.

⚡След 30 минути⚡
Някой ме буташе да заспя. Накрая с 300 зора, се събудих. Била съм преместена на рамото на Jimin.

- Стигнахме, хайде ставай - каза с лека усмивка Jimin а аз кимнах. Изправих се и излязохме от буса. Застанахме пред голяма арена с големи плъзгащи се врати. Огледах се на около, бяхме в центъра на града, с големи сгради, както и плакати, и билборди на момчетата. Просто се усмихнах. Влязохме вътре, починахме си и те се качиха на сцената. Сцената беше голяма оградена от местата, които бяха много. Камери - навсякъде. Изпълниха си генералната репетиция и влязохме зад кулисите. Всеки един се обличаше с дънки и някаква блузка или риза, но гледаха да си приличат някакси.