Вече пътуваме от един час. Никой не казваше нищо, беше тихо. Неловко тихо. Облегнах се на гърдите на Куку и се загледах някъде. Чудех се, защо всичко се стовари на мен. Беше ми много по добре, когато не знаех нищо. Нито за баща ми и чичо ми, нито за чувствата на Шуга. Бях си супер преди всичко, сега се чудя как да избягам от проблемите си .
Спомените с Шуга ме караха да заплача. По принцип не съм чувствителна, но сега всичко е върху мен и не издържам. Когато се събрахме на покрива. Беше толкова сладко, че той ми призна.
Но тогава и Джънгкук ми призна. И му разбих сърцето, а сега го карам да ми е фалшиво гадже, за сметка на Шуга. Колко отвратителна съм станала. Как не може да съм и с двамата.
Стиснах ръката на Куки случайно. Той ме погледна, а аз просто му кимнах че съм добре. Той преплете пръстите ни и се сгуших в гърдите му, което ми беше много удобно. Не трябваше да обличам тази рокля, много е не удобно. Но ще се справя. Някак. Не знам как. Куки ме гушна и така заспах.
*На обяд в 13:00*
Събудих се от мърдане под мен. Огледах се и видях, че съм в буса. Беше празно, само аз и Куки бяхме в буса. Бяхме спрели. Едва ли за толкова малко време сме стигнали до Япония. Погледнах към Куки.- Какво става? Защо сме спрели?- попитах го объркано
- Минахме през дупка и гумата се спука. Спряхме край поляна. - каза той. Погледнах през отворената врата и видях красива поляна пред мен.
- Искаш ли да си направим пикник тук? Докато оправят гумата?- попитах, гледайки навън.
- Всъщност е добра идея. Да излезем навън - каза той и станах от него.
- Колко време съм спала?
- 5 часа
- Уауу- казах невярващо. Затова съм толкова отпочинала и енергична.
- Хей момчета
- Здравей Кам или по точно добър ден - каза весело Те.
- Същото, искате ли да си направим пикник тук, докато оправят гумата?
- Да, това е добра идея. - съгласи се Джин
- Да, да го направим - каза Джимин. Взех одеялото което беше постелено на седалките. Избрах си място и заедно с мен,Джънгкук и Хоби ми помагаха да приготвя пикника. С една ръка е трудно.
Оправихме всички и седнахме да ядем. Погледнах настрани и видях момиче с книга в ръка, стоеше на земята под сянката от голямото дърво зад нея. Беше с черна коса и очила, облечена в черен клин и червена туника с жилетка, оставена на земята. Станах от одеялото и отидох при момичето. Тя ме погледна с тъмните си очи.
VOUS LISEZ
Тя И BTS
FanfictionТя е на 20 години. Учила за дизайнер, "той" й предлага работа, а тя се съгласява. Тя работи за известната група, но дали това ще й се отрази добре? Или ще стане по-зле? Ще се сприятели ли с тях, или ще си остане само техен дизайнер? Всичко се проме...