Тя И BTS

Сън ли беше?

02:30 през нощта/
Очакваше се, Шуга да спи, но не стана.
Той гледаше в стената зад малкия заек, гушнал го с една ръка през кръста. Докато той будуваше, Куки си спеше спокойно, сгушил се в Шуга.

Шуга мислеше само и единствено за Камила. Минаха едва два дни, а му липсваше ужасно много. Липсваше й аромата й, прегръдката й, целувката й, смеха й, а като се сети какво й причиняват, направо му призляваше.

Чудеше се как да я върне. Как да й помогне. Нямаше представа какво да прави, някакви нищожни следи с нищо не помагаха, полицията изобщо дали я търсеха. Нямаше никаква подсказка, къде е неговата любима.

Някъде към 4 сутринта, Куки започна да шава в ръцете му, потейки се. Шуга го погледна и видя, как той стиска очите си, прехапал устни, крайно притеснен в съня си. Не спря да се върти, което притесни Шуга.

-В СъНя нА ДжЪнГкУк 😄-

Куки и Камила седяха на скала в Осака, гледайки всичко под себе си- града, малките езера и светещите лампи нощем. Всичко беше наред, докато мъж не хвана Камила. Започна да я дърпа към себе си.

- Хей пусни я веднага ! - каза Куки и хвана ръката на Камила, но мъжа я дръпна.

- Куки помощ !!!- крещеше Камила, докато сълзите падаха от очите й. Мъжа вкара Кам в колата.

- Ще ти помогна Кам, спокойно. Идвам - каза Куки и започна да тича след вече потеглилата кола.

Стигнаха до голямото имение и колата спря. Куки се скри зад храст, гледайки как мъжа дърпа Кам, която не спря да пищи и плаче. Мъжа вкара Кам вътре и Куки ги проследи с поглед. Отиде до прозореца и погледна през него, без никой да го види.

- Заведете я в мазето, след това ще се погрижим за нея - каза познат глас. Този глас беше на....

~~КрАй На СъНя~~
- Джънгкук!?!!! Събуди се !- каза Шуга, надвесен на него.

- НЕ!!!!- изкрещя Куки събуждайки се рязко. Беше много потен, с насълзени очи, от които  вече капеха сълзи, присвити устни от ужас. Стисна косата си в шепите си гледайки матрака.

- Куки тук съм, не се тревожи!!!- каза Шуга и изтри нежно сълзите му, прегърна го през кръста. Куки заплака ядно, стискайки блузата му в шепите си.

Не знаеше какво е това, но едва ли беше сън. Беше нужната подсказка на всички, но едва ли някой щеше да му повярва.