!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
КНИГА 1 ОТ ПОРЕДИЦАТА "ТИ СИ САМО МОЯ"
Всичко започна когато тя се премести в Лос Анджелис.
1 - трибриди - 2020г.
1 - луксени - 2020г.
8 - върколаци -2020г.
25 - демони - 2020г.
32 - вампири
Казвам се Сара и съм на 17 години. Напоследък ми беше доста тежко и затова реших, че трябва да се преместя. Нашите ми купиха къща, а от мен се очакваше само да си събера багажа и да се кача на самолета. Най-добрата ми приятелка е Анджелика. На кратко Анджи. Тя е на мойте години и си няма приятел. А и ще дойде с мен в Лос Анджелис. Та стига толкова за мен.
На сутринта~ Събудих се в 10:00 и реших, че ще е добре да се оправя и да звънна на Анджи, за да излезнем, защото след два дни заминаваме.
По телефона~
Анджи:- Кажи ма?
Аз:- Първо добро утро. Второ след два дни заминаваме, а не съм си купила нищо. И трето след 1 час те чакам пред нас и да ходим по моловете.
Анджи:- Първо ЗАЩО НЕ МИ КАЗА ОЩЕ СНОЩИ МА ОВЦА??? И второ много си далече!
Аз:- Първо не ти казах...и аз не знам защо! И второ ЖИВЕЕМ ЕДНА СРЕЩУ ДРУГА МА КОЗО.., ТАКА ЧЕ АЙДЕ ОПРАВАЙ СЕ И СЛИЗАЙ СЛЕД ЕДИН ЧАС!
Анджи:- Добре ма, не ми крещи още рано! Айде чао, за да се оправя.
Аз:- Айде чао.
/При Сара/ След като затворих телефона го оставих на ношното шкафче и отидох в банята, за да се оправя. Измих си зъбите и очите. А после започнах да рия из гардероба, за да си избера дрехи. Беше средата на лятото и затова се облякох така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
А косата си я сресах и оставих пусната. Реших, че няма да се гримирам, а направо слезнах, за да закуся. Видях, че имаше на масата палачинки и до тях една бележка на която пишеше:
"С баща ти трябваше да отидем до фирмата по спешност. Но пък ти оставих пари и ти приготвих палачинки. Оу и ще се върнем късно. Ако искаш покани Анджи, за да не си сама.
~С обич мама "
Дамм.. Родителите ми винаги заети.. Както и да е, свикнала съм. След като се нахраних си взех една малка раничка в която си сложих портмонето с парите и вода. Взех си и слънчевите очила и тръгнах да излизам. А пред вратата си видях Анджи.
