Ти Си Само Моя

Глава 22

След като слезнахме Анджи се зае с кафетата, а аз почнах да правя сандвичи.

Аз: Аха нямам търпение да разбера коя е тази жена.

Анджи: Аз също.

И докато те усетя аз бях направила сандвичите, а Анджи кафетата.

И така двете почнахме да се храним.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
И ето че сега е 11:20 и се звънна на вратата. Двете с Анджи станахме и отидохме на вратата за да отворим. След като отворихме там видяхме Алекс, Джейк, Алън, Мариан, Джонатан, Линали, Леила и Клоули.

Аз и Анджи: Добро утро!

Линали: Добро утро!

Джонатан: Хайде да тръгваме.

И така се разпределихме в колите. Аз, Анджи, Джейк, Клоули и Алекс бяхме в тази на Алекс. А Леила, Линали, Алън, Марианз и Джонатан бяха в тази на Джонатан.

Мина час и половина и ето ни на поляната. Беше точно 13:00 и една жена излезе от гората. Беше с ето такава коса:

И ето така облечена:

Приближи се и очите и бяха лилави. Веднага разбрах че това е жената от дневника.

???: Здравейте. Радвам се, че най после се виждам с децата на приятелите ми.

Аз: Коя си ти

???: Успокой се Сара. Аз съм Даяна. И ми е приятно да се запознаем.

Аз: Добре. Радвам се, че научих как се казваш. А сега да попитам, защо по дяволите този Ванхелзинг ни иска???

Даяна: Иска да превземе света. И най вече твойте сили.

Алекс: Тя пък какво общо има?

Даяна: Силите и са по могъщи и от мойте. А сега. Кой иска да ядеме?

Джонатан: Никой. Просто нека се залавяме за работа.

И ето че телефона ми трябваше да развали момента.
Беше класната.

По телефона~

Аз: Ало?

Класната: Здравей Сара. Тъй като след няколко дни ще правим коледен бал искам ти и Анджи да сте водещите. И да помислите какво ще се прави на този бал.

Аз: Но защо ние?

Класната: Така реших.

Аз: Дообре. До утре тогава?!

Класната : До утре.

И затворих.

Анджи: Кой беше?

Аз: Класната. Искала ние да подготвим някакъв си коледен бал и да сме водещите. И трябва утре да се явим защото е декември месец мамка му и този коледен бал е след две седмице.-казах на един дъх.

Анджи: Оххх мамка му. Добре както и да е. Нашите скоро ще са на летището.

Аз: Да вярно.

Даяна: Искам тази вечер да дойдете пак тук с вашите родители. Алекс и Джейк ще останат с мен за да ми помогнат да украси това място. А другите измислете как ще домъкнете вашите до тук.

Аз: Към колко трябва да сме тук?

Даяна: Най късно 20:30.

Аз: Добре. Алекс дай си ключовете.

Алекс: Какво защо??? Не, не ето ти Алън ти карай моята кола.-каза и подаде на Алън ключовете

Аз: Но защооо??

Алекс: Просто така.

И ние тръгнахме защото не ми се спореше с Алекс. А те двамата с Джейк останаха с Даяна.

При Даяна и момчетата~

Даяна: А сега. Да поокрасим.

Алекс: Първо. От къде знаеш че сме синовете на Памела и Фибии?

Даяна: Знам много неща. Повечето са като видения или сънища. Но после или се сбъдват или се оказва че това се е случило много отдавна. И след като вашите дойдат ще им кажем.

Джейк: Добре. Хайде сега да украсим.

Глт. На Сара

След като си дойдохме. Майка ми звънна и каза, че са на летището. Ние веднага си викнахме такси и отидохме на летището. Взехме мама, татко, леля Фибии и чичо Дан и отидохме в къщи.

Аз: Горе първата стая в дясно е за мама и татко, а отсреща е стаята на леля Фибии и чичо Дан.

Мама: Добре. Ние се качваме.

Анджи: Имате време до 19:00 часа да се приготвите и после с Сара ще ви закараме на едно място.

Леля Фибии: Къде?

Аз: Тайна. А сега се качвате защото имате три часа.

След като нашите се качиха нагоре и ние двете с Анджи погледнахме примера им. Аз си отидох в стаята, а Анджи в нейната.