Ти Си Само Моя

Глава 25

Отвърнах на прегръдката му. Не знам защо. Просто исках.

Джейсън: А сега кажи наистина, как си?

Не му отговорих. Все едно буца ми беше застанала на гърлото. Просто стоях в прегръдката му и не ме интересуваше кой ще ни виде.

След малко се оттеглих и отново се огледах в красивите му очи. И изведнъж усетих как една сълза се търкулна по лицето ми.

Джейсън: Не плачи!-каза като я изтри на бързо от бузата ми

Аз: Не плача!-казах и погледнах на другата страна

Той отново ме прегърна. След малко чух някой да приближава до нас.

Алекс: Хайде да тръгваме.

Аз: Хайде.-казах като си позатърках очите и се отеглих от прегръдката ми с Джейсън.

Джейсън: Радвам се, че се запознахме Сара! Беше ми приятно да си поговорим дори и за 30 минути.

Аз: И на мен ми беше доста приятно.

След това му върнах якето и го прегърнах за последно. А после с Джейк, Анджи и Алекс се качихме в колата и потеглихме към училище.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

И ето ме сега стоя в класната стая забила главата в чина. Уситех някой да ме ръчка. Нанигнах глава и видях Леила.

Леила: Хей, как си?-каза с загрижен поглед

Аз: Добре. Ти?

Леила: И аз съм добре.

Аз: Радвам се.

Леила: А и онова момиче Джейни ми каза, че украсата е готова.

Аз: Кой ден сме днес?

Леила: 15 декември. На 18 е бала и после излизаме ваканция.

Аз: Какво? Кажи ми, че се шегуваш.

Леила: Не се шегувам.

Аз: Колко бързо мина времето!?

Леила: Напълно съм съгласна с теб. А сега чао. После ще се видим.

Аз: Да.

И така Леила си тръгна, и часът почна.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Всички часове минаха и ето ни сега с Анджи ходим към нас.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

След около 20 минути вече си бяхме у дома и си пишехме домашните.
По едно време реших да наруша тишината.