Ти Си Само Моя

Глава 10

Вече два часа се разхождахме, а не мен ме заболяха краката и затова предложих на Анджи да седнем в някое кафене. След това дойде сервитьорката и ни взе поръчката. След 10 минути дойде и ни даде поръчката, а после си тръгна.

Аз: Човекккк..

Анджи: Какво?

Аз: Хем ми се хода вече на даскало хем не.

Анджи: Споко. Така или иначе ни е последна година.

Аз: Дааа..

Анджи: Оххфхф.. и ще трябва да си купуваме сега учебнеци..

Аз: Ох мамка му. Нищо ще си купим.

Анджи: Даа и след това ще отпразнуваш рождения си ден.

Аз: Анджелика бе, има поне още 5 месеца до тогава.

Анджи: Нищо. Аз ти предлагам да го празнуваш на Бахамите.

Аз: Аа я ако искаш на Малдивите..?!

Анджи: Не не. Ето там на Бахамите.-каза с усмивка до ушите.

Аз: Ще видя.-казах леко сериозно, но не можех да се стърпя и се изхилих.

Анджи: Няма такива. Когато кажеш, че ще видиш ти никога не виждаш.-каза с нацупена физиономия.

Аз: Ем такова е.-казах и отпих от фрапето си.

Анджи: Офхх абе много ме дразниш така като правиш.

Аз: Добре.-казах и се засмях- Ама си ме обичаш..-казах с усмивка на лицето.

Анджи: Така е.

След един час си тръгнахме.
И така след като се прибрахме се качихме в стаите си, за да си сложим пижамите, а после решихме да гледаме филм. И така по едно време съм се унесла.

~На сутринта

На сугринта станах и се огледах. И да от снощи съм си останала тук. Каква изненада само. По едно време чук стъпки зад мен и се обърнах. Това беше Анджи с две кафета.

Аз: Добро утро.-казах разтърквайки си очите.

Анджи: Добро.-каза отпивайки от кафето си

Аз: Колко е часа..?-казах като също отпих от чашата си с кафе

Анджи: 11:00 и споко. А и също разбрах, че в това училище няма да са ни нужни учибници.

Аз: Ох добре.-казах и отново отпих от кафето си.

После станах, за да закуся, а после се качих в стаята, за да се преоблека.

Сложих си един черен потник и едни къси панталони, а после целия ден изкарахме с Анджи на дивана в клюкарсване, смях, пеене, танцуване, ядене и гледане на детски.