Ти Си Само Моя

Глава 4

Аз:- Да тръгваме.

Анджи:- Да хайде .

След 20 минути бяхме на летището.
Майките ни плачеха и ни прегръщаха. След като и с баща ми се прегърнахме до мен дойде Алекс.

Алекс:- Ела тук..-и ме прегърна..отвърнах му.

Алкс:- Ще ми липсваш нищо, че се познаваме от няколко часа. И винаги можеш да ме звъннеш или пишеш по което и да е време.

Аз:- И ти ще ми липсваш. Последните часове ги прекарах доста добре с теб и Джейк. И се радвам, че мога да ти звънна.

Алекс:- Разбира се особено като има някое момче и да ти помогна хихихи.

Аз:- Мълчи бее.-и го ударих леко по рамото.

Алекс:- Ама това заболяяя...-каза и се направи, че го боли

Анджи:- Сараааа.

Аз:- Стига си викала бе.. Айде сега казвай.

Анджи:- Трябва да тръгваме.

Аз:- Охх добре..

Взехме си последно довиждане с другите и двете с Анджи тръгнахме.

В самолета~

Аз:- Охх...най сетне..

Анджи:- Да.. А и добре, че преди месец ходихме до Лос Анджелис, за да знаем от къде да минем за новия ни дом. Ама и такси да си викнехме и да му кажем адреса щеше да свърши полза..

Аз:- Е да.. Но нашите вече са поръчали кола.

Анджи:- Дам.

Аз:- Добре сега лягам...

Анджи:- И аз..

След тези думи на Анджи си сложих слушалките и заспах.

По едно време усетих някой да ме бута. Отворих очи и видях Анджи.

Анджи:- Ставай бе...пристигнахме.

Аз:- Да бе.. Ти си шегуваш..

Анджи:- Мне.. погледни през прозореца.

Погледнах и наистина бяхме вече в Лос Анджелис.

След 30 минути кацнахме. После и слезнахме. Видяхме колата и шофьора. Качихме се и той ни заведе пред новия ни дом.

Той изглеждаше така: