Ти Си Само Моя

Глава 16

Качихме се горе.. Не можех да повярвам на очите си.. Стаята му беше доста голяма и подредена.

Аз: Добре, а сега?

Джонатан: Изчакай малко.

Той отиде до бюрото си и отвори единия шкаф от дясната страна. Почна да изкарва неща за рисуване. Отвори скицника си и там забелязах нещо. На скицника имаше едно малко листче с различни символи.

Аз: Джонатан, може ли за малко скицника?

Джонатан: Да, заповядай!-каза като ми го подаде.

Аз погледнах това листче и веднага разгадах символите. Сякаш винаги съм го правела.

Джонатан: Какво има?

Показах им семволите, но никой от тях не ги разгада.

Аз: Аз ги разгадах тези символи. Вие не можете ли?

Джонатан: Не.

Алекс: Какво пише?

Аз: Пише, че до тук сме се справили добре щом го прочитам. И Джонатан коя ти е любимата книга?

Джонатан: Древни и смъртни. Защо?

Аз: Пише за любима книга..

Джонатан: Баба ми я четеше..

Аз: Може ли да ми кажеш къде е стаята на майка ти? Искам да я питам някой неща.

Джонатан: Ела..-каза и тръгнахме по коридора.

Стигнахме края и застанахме пред вратата. Джонатан почука и от вътре се чу едно глухо "влез". Влезнях вътре, а Джонатан отиде при другите.

През това време....

Г-а Кростинг: Какво има миличка?

Аз: Ами госпожо Кростинг..-ето пак ме прекъсна, ох тази жена...

Г-а Кростинг: Казах, само Бет! Или леля Бети. Така ми казваше майка ти.. Бети. А сега казвай.

Аз: Добре, ами.. На скицника на Джонатан имаше един лист със символи. Говореше се за любима книга. Джонатан каза, че баба му я е четяла, но май е починала..за което съжалявам.

Леля Бети: Няма за какво да съжаляваш миличка. Нищо не е вечно. А този скицник... този скицник баба му ми го даде преди да почине и каза, за този ден в който ще трябва да разбере всичко, а до тогава да му се усигори спокойно детство. Но иначе вашите как са? Скоро мисля да им звънна да се съберем отново.

Аз: Ами добре са. Звънни им няма да е лошо малко да им се поскарам за това, че не са ми казали всъщност каква съм.

Леля Бети: Добре. А сега отивай защото това е само началото.

След това излезнах и се върнах в стаята на Джонатан.

Анджи: Какво стана?

Аз: Джонатан..този скицник е от баба ти, тя го е дала на майка ти, но е казала да ти усигорят добро детство с баща ти, и когато си достатъчно голям, или по точно на тези години да ти кажат. А тази книга..искам да я видя.

Джонатан веднага стана и отиде до рафтовете. Простегна се до най горния и от там взе книга.

Подаде ми я. И аз я отворих. Прелиствах, прелиствах.. Най накрая. Някакъв лист. Извадих го. Всички се бяха втренчили в мен.

Джонатан: Не знаех че го има. Всъщност от както баба ми почина аз не я отварях.

Аз: Пише "на зелената морава, там дето пяхме за морала".. Знаеш ли какво може да значи? Спомен или нещо друго?

Джонатан: Ами с баба преди доста често ходехме на една поляна. Там доста често пяхме и си говорехме. Също и се наслаждавахме на тишината.

Аз: Добре. Утре ще може ли да отидем там?

Джонатан: Добре.

Линали: А защо не днес?

Аз: Защото сега се разделяме и всеки търси нещо такова като при Джонатан. Алекс и Джейк..няма как да не сте ги намерили, но не знам.. може би са в нашата къща. Тъй като нашите избраха къща, място за живеене и тн..

Мариан: Значи сега си отиваме по домовете и да намерим някакви следи?!

Аз: Да.

Джонатан: А аз какво да правя?

Аз: Ами почивай си. Рисувай. И до 19:00 ако някой е намерил нещо ще се съберем в нас и да видим какво ще правим.

Алън: Добре. А сега да вървим.

И така всички се изнесохме от къщата на Джонатан без него и се прибрахме по къщите. Като отидохме в нас аз, Анджи, Алекси Джейк.

Влезнахме и веднага седнах на дивана.

Анджи: Стига ма, хайде ставай после ще си почиваш.

Аз: Оххххх..- и станах от дивана. Толкова мекичък, а трябваше да го изоставя..

Станах и директно се качих в стаята ми. А после дойде и Алекс.

Алекс: Добре и сега какво търсим?

Аз: Ами нашите преместиха всичко без багажа ми, тоест дрехи и такива неща и не знам какво има и какво не. Така, че да почнем с книги и такива неща..