Ти Си Само Моя

Глава 39

След като слезнахме Джейсън дойде до мен и ме прегърна.

След като се отделихме дадох знак на Алекс. Той кимна с глава и тръгна към Леила.

А тя милата докато се осъзнае той се сложи ръце на талията и, и я целуна. Бяха толкова сладки. След малко се отделиха.

Леила: А-алекс..-каза с насълзени очи

Алекс: Да?!

Леила: Обичам те!-и в този момент Алекс отново я целуна. След малко се отделиха

Алекс: Ти си спомняш..-каза също с насълзени очи

Леила: Да..-оййй колко бяха сладки

Алекс: Моля те не ме оставяй..-каза и я прегърна

Леила: Никога повече няма да го направя!-каза като му отвърна

Хоуп: Ъмм не искам да провалям хубавия момент, но онзи Деимиан сина на Ванхелзинг е бил забелязан в Лотахиси.

Ейндж: Мамка му.

Аз: Така. Първо тук не е безопасно за никого. Предлагам да отидем в къщата на момчетата. Тя е доста по голяма и е далеч от тук.

Ейндж: Добра идея.

Аз: Анджи и Аз ще се качим за някой неща от горе, а вие ни чакайте. Ще се разделим на групи по колите и ще минем през всеки един, за да си вземе някой дрехи и отиваме в къщата на момчетата.

И така двете с Анджи се качихме на горе. Като аз реших да се преоблека. Бях ето така:

С ето тези ботуши:

Като си оставих косата пусната.

След това излезнах, като в този момент и Анджи излезе със същото облекло.

После слезнахме при другите.

Аз: Така. Сега. Аз, Анджи, Ди, Ейндж, Фи, Джейк и Алън се качваме в едната кола. Алекс, Леила, Линали, Кроули, Мариан, Джонатан в другата. Глутницата на Дейв в две коли. Както и на другите две. Вампирите. Не ви познавам много добре. Все тая. Та разпределете се по колите.

И така излезнахме и се качихме по колите. Минахме единствено през Алън, за да си вземе някой неща и после потеглихме към къщата на момчетата. Вампирите бяха след нас. А върколаците след другите. За да не стане нещо.

И ето ни сега сме в къщата на Джейк и Алекс. А аз се намирам в тренировачната зала и тренирам с различните арбалети.

Чух стъпки зад мен и инстинктивно се обърнах и щях да му забия едни в лицето когато видях, че това е Джейсън който хвана ръката ми, за да не го ударя.

Джейсън: По спокойно.

Аз: Ааа, аз съм си спокойно. Направих го инстинктивно за това стана така. Извинявай.

Джейсън: Няма нищо.-след това ме целуна. А аз от своя страна задълбочих.

Той ме повдигна и аз увих краката си около него. Продължихме да се целуваме. След това усетих, че ме носи нагоре към стаята в която щяхме да сме. След малко бяхме на втори етаж, в стаята на леглото. По едно време спрях.

Джейсън: Какво има?

Аз: Другите..

Джейсън: Навън са. Отидоха за дърва някой, а такива като вампирите отидоха за оръжия срещу Ванхелзинг.

Аз: Добре.-казах и той отново ме целуна

След малко и двамата бяхме без дрехи. Знаех на къде отиват нещата, но го исках. Но изведнъж Джейсън ме погледна въпросително. Кимнах му и след секунди го усетих. Малко заболя, но минута по късно тази болка беше заменена с удоволствие. Стенанията и на двамата ни огласяха къщата. После почна да си играе с гърдите ми, като направи няколко смучки.

След минута свърших, а след мен и той.
После отидохме и се изкъпахме. А после си легнахме.

Джейсън: Обичам те!

Аз: И аз те обичам!

Мина един час и чухме шум отдолу. Вече се бяха върнали другите. Решихме и ние да слезем. И това и направихме. Слезнахме и Алекс веднага ме погледна с широко отворените си очи. Мамка му, смучките.

Алекс: Поне внимавахте ли?

Аз: Ъъъ..

Джейсън: Не. Просто я обичам и искам дете от нея.

Анджи: Ама.. охххх...-каза и се хвана за главата.

Аз: Спокойно де.-казах и се засмях

След това отидох до горе и си взех няколко ножа. А после слезнах при другите.

Анджи: Къде отиваш?

Аз: Искам да се разходя малко, сама.

Анджи: Добре.

Джейсън: Внимавай.

И после излезнах. Разхождах се дълго време докато не чух стъпки зад мен. Помислих си, че е Джейсън или някой от другите, но този някой ме ритна в гърба. Обърнах се и видях Деимиан. Почнах да се бия с него, но после дойдоха още.

Фи: Двадесет на един. Ама това не е  честно.

И тогава се обърнах и видях другите. Почна ожесточена битка.