Ти Си Само Моя

Глава 29

ГЛТ НА САРА

Събудих се от слънчевите лъчи които навлизаха в стаята ми.

Тръгнах за ставам, но усетих силна болка в главата ми. Легнах отново и видях телефона на шкафчето ми. Взех го и писах на Анджи. След няма и 10 секунди вратата се отвори и вътре влезнаха всички. Видях и Джейсън.

Анджи: Хей, как си? Добре ли си?

Аз: Да. Малко ме боли главата, но нищо повече.

Анджи: Гладна ли си?

Алекс: Да!

Анджи: Не ти бе! Питах Сара.

Алекс: Ми то и аз съм гладен.

Анджи: Преди 5 минути яде бе!

Алекс: Нищо. Пак съм гладен.

Е успяха поне малко да ме развеселят.

Аз: Искам портокалов шейк и палачинки! И какво стана?

Анджи: Идват ведната. Ами ти летеше във въздуха, изведнъж от теб излезе червено кълбо, някой умраха от страната на Ванхелзинг, но други избягаха, като сина му. И ти припадна. А после те доведохме тук. А сега идвайте всички долу.

И така всички слезнаха, освен Джейсън. Той си взе един стол и седна до леглото ми.

Джейсън: Хей.

Аз: Хей.

Джейсън: Вчера като те видях припаднала знаеш ли как ме уплаши?!

Аз: Хах. Спокойно.

Джейсън: Докато се оправиш няма да ми е, но хубаво.

И така си поговорихме още двайсет минути, след което Анджи ми донесе портокаловия шейк с палачинките и почнах да се храня.

А през това време с Джейсън още си говорехме. Смеехме се. Радваше ме с тази негова усмивка. И очи те му. Аххххх. Сара бе! Какво си мислиш. Той може да си има приятелка. И както му се радваш на очите, така хубаво после ще ти ги избодат твойте, че няма на къде. И както си се бях замислила някой щракна с пръсти пред лицето ми.

Джейсън: Ехо Сара. Добре ли си?

Аз: Д-да. Просто се замислих.

Джейсън: Ами хубаво. Е разкажи нещо за себе си.

Аз: Е ами, преди живеех в Лондон. Нашите постоянно отсъстваха по работа. Най-добрата ми приятелка е Анджи. С нея сме като сестри. Преди 5 месеца двете се преместихме тук. Поради една или друга причина. Преди да заминем се боядисахме. На 17 години съм. Както и Анджи. Преди един два месеца разбрахме, че аз и Алекс сме брат и сестра, както и Джейк и Анджи. Оу и също тогава разбрах каква съм всъщност и това е.