Ти Си Само Моя

Глава 40

Някой с рани, други мъртви. Повече мъртви бяха от на Ванхелзинг страната. Изведнъж стиснах юмруци и полетях, а с мен и Фи и Ди.

Отново излезе червено кълбо от ръцете ми. Този път мрака не ме обзе. А точно обратното. Докато се усетя бях с някаква рокля. Изглеждах ето така:

Почти всички бяха повалени от страната на Ванхелзинг като се появи самия той.

Ванхелзинг: Какво приятна изненада?! Най накая ви намерих, а сега ще ви убия.-каза и почна да се смее

Аз: Не бързай толкова много.

Ванхелзинг: Я кой бил тук?! Самата Сара. Тази която ще ме убие. Или по точно аз.

Докато се усетя отново бях влезнала в битка с този орунгел. Вече няколко часа се биехме, а той не се отказваше. Накрая събрах всичкия гняв, радост, болка и щастие трупани в мен, в едно голямо кълбо и го изпратих към Ванхелзинг. Накрая и той умря. А аз паднах на земята и оставих мрака да ме погълне.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Отворих очи и първото което видях, е че съм си в стаята. Тръгнах да ставам, но краката ми не издържаха и паднах на земята. След минуто вратата се отвори и Джейсън и другите влезнаха.

Джейсън: С-сара..-каза с зачервени очи

Анджи: Как си?-каза като с Алекс и Джейсън ми помогнаха да стана и отново легнах на леглото

Аз: Какво е станало?

Джейсън: Един месец беше в безсъзнание. Помислихме, че си мъртва. Но винаги сърцето ти туптеше. И не се отказахме.

Аз: Ехаа. Доста дълго време.

Анджи: Коза такава. Знаеш ли как ни изплаши?

Аз: Съжалявам.

Алекс: Важното сега е, че си добре. Гладна ли си?

Аз: Да.

Анджи: Какво ти се яде?

Аз: Ами палачинки, спагети, пица, риба, ягоди, малини, ябълки, банани, шоколаддд. Ама много шоколад.