Ти Си Само Моя

Глава 3

Вече се разхождахме от три часа и краката ми бяха уморени.

Аз:- Анджи бее..

Анджи:- Какво бее???

Аз:- Айде да седнем да си починем.

Анджи:- Айде, че ме заболяха краката.

След малко седнахме на едно кафе. По едно време дойдеха до нас две момчета.

- Здравейте.

Аз:- Казвайте каквото имате да казвате и се разкарайте.

- Лол.. За първи път момиче да ни каже да се разкараме. Кукло не си ли търсиш гадже?

Аз:- Ами не.

- Аз съм Алекс, а това е Джейк

Анджи:- Да да, аре сега се разкарайте..

Алекс:- Добре.. да направим така..тъй като не почнахме добре.. да се запознаем..кажете как се казвате, на колко години сте... и така.

Аз:- Аз се казвам Сара, а това е Анджи. На 17 сме.. Айди сега чао..

Алекс:- Не бързай де.. искам да си поговорим като приятели.. пък после ще си тръгне всеки по пътя.

Аз:- Каква е уловката?

Алекс:- Е ами.. Да сме тук с вас, а после да се разходим и ако не ви хареса повече няма да ни видите.

Аз:- Дадено.

Анджи:- Ем ок.

Алекс:- Сделка?

Аз:- Имаш я! Но не я проваляй!

Алекс:- Няма, няма!

Аз:- Добре.

Мина половин час и решихме да ставаме. Да момчетата се оказаха мили, но освен като приятели нищо повече няма да са ни..

Аз:- Добре айде да тръгваме, че ми омръзна да седя.

Анджи:- Айде.

Алекс:- Вие къде учите?

Аз:- Първо вие на колко сте?

Алекс:- И двамата на 19.

Аз:- Оке.

Джейк:- Не отговорихте на въпроса на Алекс.. Къде учите?

Аз:- Ами преди учихме в академията за гимнастика и танци, но заминаваме..това е последния ни ден в Лондон.

Алекс:- Ухаа... жалко аз пък щях да предложа утре да се видим.

Аз:- Нищо, някой път когато си дойдем може да се чуем и да се видим..