Глава 47

342 14 0
                                    

По пътя си говорехме за това как живота ни се е променил значително много след като двете с Анджи сме дошли в Лос Анджелис.

Ии така неусетно стигнахме ресторанта. Влезнахме и веднага отидохме да платим ресторанта, после избрахме менютата и каква да е украсата. После се разходихме и си говорихме.

Аз: Аз кога ще ставам леля?-попитах и двете замръзнаха на място като се спогледаха

Анджи: Амм няма да е скоро..

Леила: Ами не знам точно...-каза и разширих очите си

Аз: Ммоля?!

Леила: Ами такова...мм да..смисъл...нали разбирате..мм не съм много сигурна.., но да...

Аз: Йеиииии значи ще ставам леляяя!!!!!

Лиела: Шшшт! И брат ти не знае! Смисъл направих тест, но нали знаете, че тестовете понякога грешат.

Анджи: Значи сега отиваме да разберем за Сара кога да отиде, за да разбере пола на детето. И после теб да те прегледат.

Леила: Но..-тъкмо щеше да продължи когато я прекъснах

Аз: Няма но!

И така тръгнахме към болницата. След половин час вече се намирахме пред нея. Влезнахме и зачакахме.
След 10 минути доктора ме повика. Говарихме околко 10 минути и после влезе Леила. Минаха 15 минути и тя излезе.

Аз: Какво стана?

Леила: Мамка му! Теста не е грешал! Бременна съм!

Аз: Супееер!!!!!

След това отидохме на едно кафене. И там откарахме 2 часа. После продължихме да се разхождаме.
Иии така докато не ни намери 20:00. После се прибрахме и се качихме по стаите си. Понеже момчетата ги нямаше.
След като се качих си сложих пижамата и отидох до прозореца. Замислих се за това как се промени живота ми за преди няколко месеца само за един час. За това, че скоро ще ставам майка.. За това, че ще отгледам детето си в тази среда и няма да му спестя ни най-малка подробност. Ще съм до него, ще го подкрепям и така нататък... Унесена в мисли обаче не усетих кога беше влезнал в стаята Джейсън, който в момента ме прегръщаше в гръб.

Джейсън: Хей, как мина днес? Беше ли на лекар?

Аз: Ами добре мина. Да бях. А при вас как мина?

Джейсън: И при нас мина идеално, въпреки, че в началото с Ди спорехме за костюмите ни с Алекс, после пък Фи спореше за на другите костюмите, но накрая се спорозумяхме. Та, кога ти каза да отидем, за да разберем пола?

Ти Си Само МояDonde viven las historias. Descúbrelo ahora