Ти Си Само Моя

Глава 5

След 1 час в размотаване из магазина какво да купим и какво не се върнахме с три голями чанти.
После занесохме всичко в кухнята.

30 минути по-късно вече бяхме готови и седнахме в хола.

Аз:- Ох най сетне!

Анджи:- Даа.

Аз:- Ох след един месец почваме даскало..

Анджи:- Нали е след един месец...

Аз:- И сега ще видиш как ще мине..

Анджи:- Човекккк имам предложение.

Аз:- Давай.

Анджи:- Да ходим през ден на плаж тъкмо да си стегнем мускулите.

Аз:- Айде де. Ма сега ще ти предложа да хапнем и после да излезем да се поразходим.

Анджи:- Айде да си направим спагети.. те са бързи и вкусни..

Аз:- Дааа.

След един час вече бяхме готови със спагетите и изяли.

Аз:- Айде овцичко моя да се качваме и да се оправяме защото е 18 часа.

Анджи:- Да хайде.

След  като се качих си сложих телефона на зарядното и влезнах в банята.

ГЛТ. На Анджи
След като се качих в стаята ми си сложих телефона на зарядното и побързах да вляза в банята, за да имам време да се оправя.

ГЛТ. На Сара

След 30 минути вече излезнах и се изсуших. После почнах да си избирам с какво да съм.
Накрая избрах да съм ето така:

ГЛТ. На Анджи
След като вече бях готова побързах да си видя дрехите с които ще съм защото имах малко време. Реших да съм ето така:

А после си вързах косата и слезнах надолу. Реших, че днес ще съм си естествена.

ГЛТ. На Сара
След като се облякох си вързах косата и не се гримирах. Мързеше ме и не знам, но почнах да се харесвам и без много грим. Преди не беше така. Постоянно бях с грим, без да си сложа нямаше как да изляза. А сега е точно обратното. Не знам, но откакто се запознах с Алекс и Джейк не искам да се гримирам прекалено много.

След като си вързах косата тръгнях надолу. А там видях да седи Анджи и да е на телефона си.

Аз:- Е тръгваме ли?

Анджи:- Да.

И точно когато стигнах до нея видях, че сме почти еднакви.

Аз:- О боже.

Анджи:- Какво? Да не съм се изцапала?

Аз:- Не ма, прасе. Пак сме почти еднакви.

Анджи:- Хаха да.. И сме с вързани коси и без грим...

Аз:- Дамм.

Анджи:- Добре хайде да тръгваме, че искам да ям сладолед...

Аз:- Ма то има и във фризера..

Анджи:- Нищо... Нека този си е за сега цял...

Аз:- Ох добре..

После заключих и тръгнахме. По пътя видяхме доста момчета да ни зяпат, но на нас не ни вълнуваше това. После седнахме на едно кафене и си поръчахме по едно фрапе.

След един час вече решихме да ставаме и да си тръгваме. Платихме и тръгнахме да се разхождаме.