Ти Си Само Моя

Глава 7

Аз:- Ти????????

Анджи:- Разкарай се веднага Джак..

Да това беше бившия ми с някакъв.. Той е с две години по голям от мен.. Скъсахме преди една година.. 

Джак: Или какво?

Анджи: По-добре да не знаеш!

Джак: Хех. От кога не сме се виждали Сара?! Променила си се, както и ти..-каза посочвайки Анджи, а после пак се обърна към мен.

Аз: Махай се!

Джак: Е защо. Ние толкова добре си прекарвахме докато бяхме заедно, хайде да си припомним отново..-каза приближавайки се към мен.

Аз: Махни се!

???- Чу я! Махай се!-каза някой зад Джак, беше ми познат глас. И в момента в който Джак се обърна, видях лицето му.

Това беше Алеск и до него бе застанал Джейк.

Джак: Охооо от кога не сме се виждали..

Джейк: Разкарай се.-каза му през зъби

Анджи: Пусни ме бе идиот!-развика се и тогава видях онзи приятел на Джак я беше хванал, и я стискаше. Искаше да я отведе.

Джейк: Каза ти да я пуснеш!-каза удряйки го

Аз: Достатъчно! Да си вървим!-казах и тръгнах напред

Джак: Не сме свършили Сара.-каза, но аз продължих.

След като излезнах дойдоха Анджи, Алекс и Джейк. Тогава Алекс дойде до мен и се опита да каже нещо, но отидох до Анджи и я гушнах. А после оставих сълзите на воля да се стичат. Да беше ми гадно, защото преживях много и ми беше трудно когато скъсах с Джак, но вече няма значение.

Анджи: Шштт. Спокойно. Вичко мина. Хей спри да плачеш. До теб съм, както и Алекс и Джейк. Нали момчета?-каза докато ме милваше по косата и гърба

Джейк и Алекс: Да!

След това Анджи ме пусна, но аз все още гледах в земята. Тогава усетих по силна хватка около мен. Надигнах глава и видях Алекс. Но трябваше да спра да съм слаба. Мразех това. Да съм слаба пред другите. Мразех го.

Алекс: Хей как си?

Аз: Добре. А сега да попитам..

Алекс: Какво?

Аз: Какво по дяволите правите тук?

Алекс: Ами нямаше какво да правим и решихме да дойдем тук..