Ти Си Само Моя

Глава 14

След това слезнахме от колата като се разбрахме към 18:00 до ни вземат. Щяхме да гледаме Black in women.
Сега беше 15:00 и имахме три часа за това решихме да поспиме и към 17:00 да станем и да се оправим.

Аз: Хей хайде да дойдеш в моята стая. Първо ще си поговорим и после ще си легнем да поспим малко. Ще си навия аларма и когато звънне да станем и да се оправим за киното.

Анджи: Ами добре.

И така двете отидохме в моята стая и се легнахме на леглото.

Аз: Леле.-казах и въздъхнах

Анджи: Не мога да повярвам. Все още ми е странно. Но пък преди да разбера, че Джейк ми е брат го чувствах моного близак и да.-каза и тя въздъхна

Аз: Радвам се за това, че с Алекс сме брат и сестра, но пък съм малко ядосана, че нашите не са ми казали по рано за него.

Анджи: И аз, но пък може би не са искали да водим такъв живот. Но докато не убием онзи Фредерик няма как да водим нормален живот.

Аз: Ние не сме нормални, камоли да живеем нормално.

Анджи: Да така е. Но пък можем да го направим малко по лесен.

Аз: Например?

Анджи: Първо спи ми се, хайде да спим, защото нямаме много време. Второ и аз не знам, но ще намерим начин. И трето и първите две ти стигат, за да разбереш, че и на теб ти си спи.

Аз: Да така е. Лека нощ.

И така заспахме.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Бях на някаква поляна. И изведнъж чух някой да ми вика името. Точно се обърнах и видях някой да застава пред мен, чу се изтрел. Този някой ме беше спасил. Тръгнах към него, за да видя лицето...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Събудих се цялата в пот като изписках. Вратата се отвори и вътре влезнаха Алекс, Джейк и Анджи.
Алекс дойде до мен и ме прегърна. Заплаках на рамото му. А той почна да ме гали по косата, за да се успокоя. След малко се успокоих и се отдръпнах.

Алекс: Добре ли си?

Аз: Д-да д-доб-ре съ-м.-заеквах

Анджи: Какво стана?

Аз: Сънувах кошмар.

Алекс: Спокойно. Всичко е просто един лош сън.

Аз: Мхм. Вие кога дойдохте.

Джейк: Ами тъкмо дойдохме и чухме писъка ти.