Ти Си Само Моя

Глава 31

И ето ни сега в къщата на момичетата, и украсяваме. Ние момчетата се заехме с надуването на баланоти, а момичетата украсиха. Оправиха и масата, както и храната по нея.
Всичко направихме за два часа.

Сега чакаме само Анджи и Сара да дойдат. И в този момент Анджи ми писа.

Аз: Хора, Анджи писа, че са на 5 минути от тук.

Линали: Хайде тогава да взимаме тортата.

И момичетата отидоха за тортата. Запалихме свещите и зачакахме момичетата. И ето, че и Диана дойде.

Диана: Мен защо не ме викнахте бее?

Аз: Забравихме.

И в този момент чухме отключването на вратата. И вътре първо влезна Сара.

Всички: ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

ГЛТ НА САРА

Оххх тази Анджелика. Умори ме. Е поне сега се прибираме.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Тъкмо влезнах в къщи и видях всички като извикаха без мен ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН. Напълно забравих! Колко съм глупава само?!

Клоули: Пожелай си нещо и духни свещичките.-каза докато държеше тортата

После духнах свещичките. След това прегърнах всеки като на Джъстин се спрях за по дълго от останалите.
След което седнахме на дивана да си говорим. Пийнахме, ядохме и пред мен дойде Кроули. Подаде ми една чанта и ми каза няколко мили думи. После и Линали, след това Леила, Диана и момчетата. Дойде ред на Джонатан. Дойде до мен и ми чистити рождения ден. После ми даде една кутия. Тъкмо да му кажа "мерси" когато ме целуна. Дори и аз не знаех какво става. Исках да го изблъскам, но той беше по силен. Идведнъж усетих някой да ме дърпа. Това беше Джейк, а Алекс.. Алекс седеше до Джонатан много ядосан. Отвратих се от самата себе си. Погледнъх Джъстин и очите му бяха жълти. Намразих се. Мразя рождения си ден. Побързах да се кача в стаята ми.

След като се качих в стаята си, заключих и се тръшнах на леглото ми. Изревах така силно, че сигурно и нашите в Лондон са ме чули. Заплаках. Просто се мразех. Аз.. аз обичам Джейсън.. След малко чух тропане по вратата.

Алекс: Сара добре ли си? Моля те отключи.

Аз: Не искам.

Алекс: Няма не искаш. Отвори.

Аз: Няма. Искам да остана сама. Така ще е най-добре.-това последното го казах така, че само аз да се чуя

Алекс: Добре. Само моля те не прави никакви глупости.

След секунди чух как си тръгва. Мразех се. Исках да умра. Поплаках още малко и влезнах да си взема гореща вана.

През това време при другите~

Анджи: Ти нормален ли си бе??-каза и зашлеви един на Джонатан

Джонатан: Не, не съм. Харесвам Сара и това е.

Джейсън: А аз я обичам!-каза и никой не можеше да повярва

Джонатан: Ти ли бе?-каза и се подсмихна-Сара никога няма да обича такъв като теб.

Алекс: Джонатан, време е да си тръгваш. Вън!

И Джонатан излезе. После и Алън и Мариан.

А после ние взехме на разчистим.
След като разчистихме чух някой да реве отгоре. Веднага разбрах, че е Сара. Джейсън беше в кухнята и не знам какво правише. Качих се горе и понечих да отворя вратата. Да ама не. Сара беше заключила. Казах и да отвори, но тя отрече. Сметнах за по добре да я оставя.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Слезнах долу и всички бяха притеснени. Успокойх ги и отидох до кухнята да видя Джейсън.

Аз: Добре ли си?

Джейсън: Ти би ли бил добре ако видиш как целунат момичето което обичаш?

Аз: Не съм бил. Да имал съм приятелка и са я целували пред мен. Само, че после не искаш да знаеш какво стана.

Джейсън: Какво стана?

Аз: Затвори се в нея. Явно и тя не я е искала тази целувка тогава. Та, затвори се, няколко дни нейните приятелки ми казаха, че не вдига на никой, не се обажда, не яла когато отивали у тях. Просто стояла в заключената си стая. Пет дни по късно отидох до тях. Звъннах, но никой не отвори. Звъннах още веднъж и чух стъпки. Помислих си, че е добре. Но когато се отвори вратата. Това бяха приятелките и. Казаха ми, че е в болница. Отидох. Беше на косъм да умре.

Джъстин: И сега къде е?

Аз: Тук. Но не ме помни.

Джъстин: Или по точно?

Аз: Леила. Помни единствено предишния си живот преди мен. И просто се отказах.

Джъстин: Не трябва да се отказваш.

Аз: Същото важи и за теб!-казах и го потупах по рамото, а после отидох при другите

После дойде и Джейсън.