Ти Си Само Моя

Глава 45

После се разхождахме и докато се усетим беше станало 20:30. Погледнах телефона си и видях, че имам 30 пропуснати от Джейсън.
Леила също имаше 30 пропуснати от брат ми, Анджи от Хоуп, както и другите. Реших да звънна на Джейсън, но в крайна сметка не му. Направо се прибрахме с Анджи и Леила.

Тъкмо отключих и Джейсън застана пред мен. Беше видимо притеснен.

Аз: Какво е станало?

Джейсън: Ами в Лотахиси, са намерени 6 трупа на въмпири и върколаци. Три от едните и три от другите.

Аз: Деимиан...

Фи: Не се тревожи.

Ейндж: Ние ще го убием.

Аз: Не!

Джейсън: Сара, съжалявам много. Но няма да те пусна! Твърде е опасно.

Аз: Мамка му. Искам да остана за малко сама!-казах и набързо се качих в стаята си, като заключих вратата

След малко си похлопа и веднага разбрах, че това е Джейсън.

Аз: Казах, че искам да остана сама.

Джейсън: Отвори или ще разбия вратата.-и тъй като нямаше накъде, стонах и отворих вратата, защото после ще трябваше да я сменяме с нова...

После се върнах на леглото и легнах като гледах към прозореца, а не към Джейсън. Хормоните ми са толкова неконтролируеми, че едвам се владея. Докато бях легнала усетих как Джейсън поставя ръката си през талията ми на корема.

После се доближи до ухото ми и почна да шепти.

Джейсън: Не се сърди. Правя го от обич.

Аз: Не се сърдя.

После се обърнах към него и го целунах. Той от своя страна задълбочи. Но скоро се отделихме заради почукването на вратата.

Аз: Влез.-казах и вратата се отвори, а там беше Алекс

Алекс: Поне ако правите нещо, го правете когато сте сами.

Аз: Нищо няма да правим.

След това Алекс затвори и ние с Джейсън продължихме да си говорим. И така докато не ни се доспа. Но.. аз реших друго.. щях да отида до Лотахиси и да убия Деимиан. Изчаках всички да заспят и тогава станах. Облякох се ето така:

Вързах си косата, взех два пистолета. Два катана. Два ножа от колекцията ми и тръгнах. Не взех телефона си, тъй като щях да се върна бързо.

После слезнах и отворих вратата. Тъкмо щях да отворя колата на Ейндж, когато чух стъпки зад себе си. Е сега го сгафих..

Ейндж: Поне и аз да дойда.-каза и се успокойх, че е тя

Аз: Добре да тръгваме.-казах и седнах до шофьорското място, а после и Ейндж седна до мен

След това тръгнахме към Лотахиси. Почти стигнахме когато на пътя ни се изпречи някой. Това беше Деимиан. Ейндж спря колата и тръгна да слиза от колата. Като и аз я последвах.

Деимиан: Я кой бил тук?! А..-тъкмо щеше да каже нещо когато хвърлих катаната по него и тя го прониза в корема-Хмм някой доста бърза..-каза и тръгна към мен

Докато се усетя отново летях заедно с Ейндж и използвахме силите си. Накрая победихме, а Деимиан, ами той умря. После се качихме в колата и се прибрахме.
Тъкмо си мислех, че няма никой да разбере, но твърдо грешах. Щом отворихме вратата видяхме всички други и да крачат в стаята нервно. Щом ме видя Джейсън, веднага дойде до мен и ме прегърна.

Джейсън: Салава бого, че нищо ти няма. Повече няма да ходиш никъде!

Аз: Ама и Ейндж беше с мен.-казах и корема ме заболя, което ме накара да се строполя на земята

Джейсън веднага ме вдигна булченската и ме заведе в стаята ми. Сложи ме на леглото и аз се отпуснах като оставих мрака да ме завладее.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Аххх тази светлина. Събудих се и видях, че няма никой в стаята освен мен. Пипнах корема си, и това от което ме беше страх е да съм загубила детето. Станах и тъкмо стигнах стълбите когато паднах на земята. След малко усетих как някой ме вдига, но бях заета с това да се опитвам да си отворя очите.

След това ме постави на леглото ми и в този момент отворих очи и осъзнах, че това е Джейсън.

Аз: Какво стана? Бебето?

Джейсън: Добре сте и двамата. След като ти припадна повикахме доктор и той каза, че трябва да си почиваш и почти да няма раздвижване, защото можеш да го загубиш. А това е станало защото не се внимавала твърде добре.

Аз: Значи сега ще лежа през повечето време?

Джейсън: Да. И вообще не ме интересува дали искаш или не.

След това легнах и Джейсън също си легна до мен. И така си говорихме цял ден.