Ти Си Само Моя

Глава 17

Двамата с Алекс се разделихме. Той почна с книгите, а аз с някой от кашоните които не бях разопаковала все още. Просто или тренирах във фитнеса, или бях на даскало, или на дискотека или спях. Между другото..имам плочки хехехе😁😝. Та така де..да не се отплесвам. Ии тъкмо отворих третата кутия и познайте..да намерих нещо..нещо нещо..

Пресата ми за коса😂😂😂😂😂😂😂😂😂

Да знам.. трябваше друго да намеря, но и това става..😂😂😂😂
По едно време Алекс продума.

Алекс: Намери ли нещо?

Аз: Да.

Алекс: Какво?

Аз: Пресата ми за коса.-щом го казах се разсмях, а Алекс се хвана за главата

Алекс: Ох леле..

Аз: А ти намери ли?

Алекс: Ами тук намерих една книга..или по скоро дневник..не знам на кой е, но определено не е твой.

Аз: Дай да видя.

Той ми го подаде и аз почнах да разлиствам страница, след страница. И да той беше прав, това не е моя дневник. Не че аз имах такъв де😆.

Аз: И на мама не е такъв почерка.

Алекс: Тогава на кого?

Аз: Ами дай да прочетем. Може и да разберем на кого е.

И така двамата зачетохме..

"Беше събота. Мрачна събота. Събудих се и отидох в банята. Когато се погледнах, това не бях аз. Бях, но не същата. Косата ми беше в синьо. Очите лилави. А цвета на кожата още по светъл. Не знаех какво да направя и звъннах на най-добрата ми приятелка. Памела.."

Аз: Но това е мама..така де.. тя се казва Памела..

Алекс: Продължи да четеш..

Аз: По-добре да извикаме и другите.

Алекс: Ами то почти е станало време. Така, че да. Хайде да ги извикаме. Аз ще отида да ги видя на Анджи и Джейк, а ти пиши на другите да дойдат. И ни чакай в хола.

Аз: Добре..

И така взех дневника и слезнах в хола. Почнах да си ровичкам в телефона и ето, че след 5 мин слязоха от горе Анджи,Джейк и Алекс, както и на вратата се звънна. Отворих и там бяха другите. Влезнаха и им казах, че съм намерила нещо. Другите ми казаха, че са открили още три дневника. И така седнахме като на масата в хола имаше всякакви вкусотии и напитки. Без алкохол разбира се.
Докато си говорехме Джонатан реши, да смени темата.

Джонатан: Е открихте ли нещо?

Аз: Ами всъщност ние с Алекс намерихме..

Анджи: Както и ние с Джейк намерихме..

Алън: Както и аз.

Аз: Добре.

Линали: Нека да започнем с дневника в ръцете на Сара.

Аз: Добре. Ще прочета малко и после ще прочетем и от другите.

И така отново почнах..

"Беше събота. Мрачна събота. Събудих се и отидох в банята. Когато се погледнах, това не бях аз. Бях, но не същата. Косата ми беше в синьо. Очите лилави. А цвета на кожата още по светъл. Не знаех какво да направя и звъннах на най-добрата ми приятелка. Памела. Тя дойде веднага у нас. Когато ме видя. Се изплаши малко. Но нищо повече. Седнахме на дивана и и разказах. Тя ме заведе при майка си. Когато отидох не мислех, че ще разбера точно това. Аз съм полу демон полу въмпир. Бъх ужасена от този факт, но с помоща на Пам, Бет, Фибии, Лиана и другите и това, че и те бяха различни потуших всичкия страх. Мина време. И разбрахме, че има и други като нас. Но лоши. Те искаха да завладеят света. Но не стана. Бихме се един до друг. И скоро победихме. Но това не беше края.."

И спрях да чета.

Аз: Леле..-само това можах са изкопча

Анджи: Този дневник който намерихме с Джейк е почти същия. Само къде се говори за ключовете.

Аз: Какво е казано?

Анджи: "Само с тези ключове успяхме да потушим войната. Но знаехме, че не е за дълго. Скоро Пам забрменя, аз също. Както и Фибии и другите момичета. Решихме, че ще е най-добре да отгледаме децата си далеч от това нещо. Поне докато не станат голями. А когато това станеше те трябваше да намерят ключовете си и да победят веднъж завинаги. А пък ючовете им.. Да знам, че искате да разберете къде са..."

Аз: Чакай, чакай малко това "Да знам, че искате да разберете къде са." Там ли е написано или ти го каза?

Анджи: Тук е написано и ако ме оставиш да допрочета може би ще си спестим мъките с издирването на ключовете и да свършим с тази война.

Аз: Добре добре продължи.

Анджи: "Ключовете..ами те..те са..на различни места. Но са в къщите където ще живеят децата ни след време. И със сигурност в Лос Анджелис. Някой от нас останаха тук, но такива като Пам и Джон отидоха в Лондон. Както и да е. Та ключовете. Единия, този на детето на Бет..."