⋙ The Huntress / Ловеца ⋘ [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

1 Глава

--- 10 години по-късно ---

Ерика опъна тетивата на лъка си прецизно, след това се прицели към сърната, която се разхождаше без да усеща дебнещата я опасност. Момичето пусна тетива на лъка си и стрелата полетя към сърната, като острието се заби в бедро ѝ. Животното падна на земята, а синеокото момиче прибра лъка си и извади малък кинжал от левия си кожен ботуш. Тя бавно се приближи до раненото животно и го прободе в сърцето. След като сърцето на клетото животно спря, Ерика почисти кинжала си и го прибра. След това сложи сърната на раменете си и тръгна към селото си. Тя беше на около 10 метра от малкото село, докато не чу шумолене в храстите близо до нея. Пусна животинката на земята и извади лъка си, бързо взе една стрела и се прицели към храсталака. С бавни и плавни крачки, момичето се приближи до храста. Беше готова да стреля, но точно в този момент от храста излезе малко, бяло зайче с червени очи, то потърка своята муцуна и се запъти към своята хралупа. Ерика прибра стрелата и лъка, връщайки при своята плячка. Тя отново сложи сърната на раменете си и се върна в селото.

Влизайки в селото Ерика забеля момичета, които си шушукат нещо. Тя много добре знаеше, че обсъждат нея. Също така знаеше, че по-голямата част от селото я мисли за странна, защото откакто изгуби майка си преди десет години, тя се бе променила коренно. Тя не спираше да моли бащи си да я научи да ловува. Всички мислеха, че тя иска да помага на баща си с прехраната на семейството, е поне това, което бе останало от него. Но никой не подозираше истинската причина, а именно това, че тя планираше убийството на звяра. Всеки ден тя събира инфорамция за "Зверовете на Севера".

-Виждам, че лова е минал успешно- каза с подигравателна нотка в гласи си Кейлъб- Като за момиче е добре.

-По-добра съм от теб и ти го знаеш, нали Кейлъб?- леко раздразнение се усещаше в гласа на младата девойка.

-Да знам...- каза лениво момчето- Но се чудя нещо... Кога ще осъзнаеш, че аз съм перфектният за теб.

Ерика за малко да се задави с водата, която пиеше, от това, което чу туко що. Той винаги се опитваше да я ухажва, но тя го избягваше и му е казвала в очите, че те нямат бъдеще заедно, но той явно няма да се откаже скоро. Ерика започна да се смее иронично на глупостта на Кейлъб.

-Колко пъти да ти кажа, че ние нямаме бъдеще заедно?!- каза синеокото момиче със сериозен глас и тръгна към къщата си.