⋙ The Huntress / Ловеца ⋘ [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

7 глава

Гледна точка на Ерика

Събудих се от сутрешните слънчеви лъчи. Застанах в седнало положение и спомените от вчерашния ден нахлуха в главата ми. Станах от леглото, обух обувките и отидох до тоалетката. Щом погледнах отражението си разширих очи. Сините ми очи са зачервени от плач, а косата ми бе във всички посоки. Посегнах към четката за коса, но нещо до нея привлече вниманието ми. Една бележка, взех я в ръце, отваряйки. "Ако изпълняваш заповедите ми, те няма да пострадат". Само един човек е отговорвн за тази бележека. Ще изпълнявам заповедите му, само и единствено заради семейство ми. Смачках бележката и я захвърлих на пода. Взех четката и разресах гнездото на главата ми. Взех една панделка и с нея завързах коста си на стегнат кок. Забелязах че медельона от майка ми не е на врата ми, а аз никога не го свалям. Потърсих го на леглото и го намерих. Сложих го на врата си и излезнах от стаята си, запътвайки се към кухнята.
Щом влязох в кухнята Амара ме посрещна с топла усмивка. Тя приготвяше закуската.
- Добро утро Ерика, на масата има яйца, хапни!
- Добро утро Амара! В момента не съм гладна, но благодаря за предложението.- съмнявам се че скоро ще хапна нещо.
- Щом не си гладна ела да ми помогнеш със закуската, а след това ще сложим маса на господарите.
- Добре...
Доближих се до нея, тя ми подаде черпака и ми обясни какво да правя. Захванах се с работата, но мислите ми бяха някъде другаде. Случайно бутнах няколко купи с подправки. Започнах да ги събирам, но успях да създам по-голяма бъркотия.
-Ерика,аз ще ги събера и ще изчистя, а ти обели картофите.
Взех едно малко ножче и започнах да беля картофите не спирайки да мисля за вчерашния ден. Не спирайки да се обвинявам за смърта на майка ми. След няколко обелени картофа се порязахах. Амара веднага дойде до мен и ме попита какво стана.
- Добре съм, това е само лека драскотина.- уверих я аз.
- Момиче къде си се отнесла така, какво е станало???
- Няма нищо, просто се бях замислила, това е...
- Щом казваш...- Тя ме погледна изпитателно.- Закуската е готова сега трябва да сложим масата за краля и младите принцове.
Зеленооката жена ми подаде няколко керамични бели чинии, стъклени чаши и сребърни прибори. Амара взе в ръцете си два подноса с плодове и тръгна по някакъв коридор, а аз я следвах опитвайки се да не изпусна нещата в мен. Един слуга отвори врата водеща към трапезарията. Аз му благодарих, доближих се до правоъгълната маса и оставих съдовете и приборите на нея. Жената ми обясни как да ги поставя правилно и аз го направих. Тя постави подновсите в двата края на масата. След това се върнахме до кухнята и взехме останалата част от закуската. След приготвяне на закуската Амара ме изпрати да повикам принц Диего на закуска. Изпувтях и се запътих по коридора водещ към стаята му. Бях пред врата на стаята на принца, почуках но не получих отговор. Почуках още веднъж, но този път по настоятелно, но отново не получих отговор. Отворих врата и влязох вътре. В стаята едва се виждаше от тъмнината. Отидох до прозореца, дърпайки завесите, за да влязат сутрешните лъчи. Погледнах към леглото, където той се бе излегнал на леглото, копринените завивки и възглавници бяха на пода. Доближих се до него и го огледах несъзнателно. Имаше хубаво тяло, няма да го отрека, но с надменния му характер никой няма да го обикне. Бялата му коса се бе разпиляла по лицето му, а черния кичур се губеше.
- Ще спреш ли да зяпаш? - дрезгавият му глас прокънтя в ушите ми. Аз леко се изчервих и обърнах глава на страни.
- Пратиха ме да Ви кажа, че закуската е готова.- казах го през зъби.
Той ме хвана за ръка и ме придърпа в прегръдка си. Аз опитах да се измъкна, но той затегна хватка си около мен и не можех да мръдна. Той ме обърна с лице към него, очите му все още бяха затворени . Лицето ми бе червено като домат. Отново се опитах да се измъкна, но той ме придърпа възможно най-близо до себе си. Сложих главата си на топлите му гърди, но не спирах да мърдам.
- Ще спреш ли да мърдаш по дяволите!- каза сънено отваряйки очите си. Взирах ме се един в друг няколко секунди.
- ПУСНИ МЕ!!!- не ме пусна, но смехът му отекна из стаята.
- Защо се изчерви така?- отново е със своята самодоволна усмивка.
- Казах ти да ме пуснеш!- казах раздразнено.
Ударих го с лакътя си в корема му. Той ме пусна и се сви на кълбо. Аз станах по най-бързия начин от леглото и се запътих към врата. Той се опита да ме хване за врата, но хвана сребърната верижка на колието ми и я скъса. Нежното колие се плъзна леко по вратът ми и падна на леглото. Той го взе преди мен.
- Дай ми го!!!- Посегнах към колието в ръка му, но не успях да го взема, защото той отмести ръката си.
- Няма да ти го дам просто така.- каза с надменен тон гледайки ме в очите.- Но искам нещо в замяна...
- Какво искаш?- попитах леко напрегнато.
- Амиии..... целувка!- очите ми се разшириха при тези думи.
- Няма начин да...- не ме остави да довърша.
- Значи ще го унищожа!- насмешката се усещаше в тона му.
Той стана рязко и се насочи към огромния балкон. Отвори стъклените врати, вдиша от хладния сутрешен въздух. Аромата на гората нахлу като в неговите дробове, така и я мойте. Леко се отпуснах при мириса на така сладката, но всъщност отнетата ми свобода. Аз тръгнах към него. Той протегна ръката си, в която е колието ми през ограждението на балкона. Спрях се на секундата, а на лицето му се появи усмивка, но тази не бе самодоволна. Тази бе от радост, която аз му доставям с всяко едно мое действие.
-Еее... Ще го направиш ли?
-Няма начин!
- Щом е така...-леко се засмя,пусна го.
- Спри!!!-  извиках, в същия момент той го хвана. Погледа ме в морско сините ми очи.- Ще го направя...

Това е седма глава. Надявам се да ви е харесала. Скоро няма да качвам нови глави.  OhPleaseBitch7 благодарение на теб завърших тази глава...🖤 Съжалявам, ако има правописни грешки... 🖤🖤🖤