⋙ The Huntress / Ловеца ⋘ [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

8 Глава

Стоях на едно място, а той започна да се приближава към мен. След миг лицата ни бяха на милиметри, през тялото ми премина студена вълна. Гледах го в очите черни като буреносно нощно небе, а той няколко секунди се взираше в морско сините ми очи. Погледна прасковено-розовите ми устни и ги сля в страстна, но и нежна целувка. Уви ръцете си около талията ми, притискайки ме плътно към него.  Устните му бяха меки, той поиска достъп, но не му го дадох. Той се отдели от мен, гледайки ме намръщено. Целувката бе само за няколко секунди, но на мен ми се стори, че бяха минали часове. Допирът на устните му върху моите започва да ми липсва.
- Защо не отвърна на целувката?- в гласа му се усещаше неодобрение.
- Защото не влизаше в сделката, а сега ми дай колието...
Посегнах към сребърната верижка, на която висеше перо, направено от злато. Над перото имаше зелен камък. Но принца не ми го даде. Опитах да го взема, но се спънах в черният килим и паднах върху Диего.  Гледахме се без да издавеме звук, с ловко движение взех колието и се станах от него.
- Извинявай...- казах тихо.
Сведох главата, опитвайки да закрия пламналото ми от срам лице. Запътих се към врата на стаята, но в същия момент тя се отвори с гръм и трясък. Погледнах към фигурата, която туко що нахлу в стая. На главата си носеше изящтно направена корона от черен кристал, в нея бяха вградени бели скъпоценни камъни, изглеждаха като звезди в нощното небе. Имаше черна коса, която сега до раменете му и леко посивяла в корените си. По лицето му не се четеше никаква емоция, а чертите му бяха груби, без бръчки. Той всяваше страх от километри. Той навлезе в помещението, черното наметало започна да се влачи след величествената му фигура. Настани се на стола срещу камината и ме погледна  с надменен поглед пълен с погнуса. Задържа погледа си още малко на мен оглеждайки зачервенито ми лице, след това погледна към все още лежащия на земята принц, също оглеждайки го. След няколко секунди неловка тишина дълбокият, но също така и дрезгав проехтя из стаята:
-Защо не се поклони на господаря си!?- надменният му поглед пак се върна на мен. За моя радост вече не бях червена като домат. Не отговорих, погледнах го с безразличен поглед. В неговите очи нямаше искра, емоциите го бяха напуснали и със сигурност няма да се върнат..... НИКОГА.
-Зададох ти въпрос!-В гласа му започва да се усеща малка доза гняв, насочен към мен. Отново не отговорих на мъжа, това мое неподчинение, опъна нервните му на краен предел. Въпреки това усетих как той все още обмисляше дали да ми откъсне главата на секундата.
-ОТГОВОРИ МИ!!!- извика ставайки от стола, стола падна на земята с трясък.
Очите на краля засияха в кърваво червено. Тези очи.... Тези очи бих ги познала и на сън , това са очите на звяра, които уби майка ми. Това е звяра, който ми засипа живота. Бях потънала в мисли и не забелязах кога ноктитете му се бяха удължили и проблясваха на слънчевата светлина, идващата от прозореца. Хвана ме за врата и леко впи ноктите си в него. Очакваше да започна да се гърча в ръцете му или да издам стон пореден от болка. Но няма да го направя, няма да му доставя това удоволствие. В кървавите му очи проблясна искра, която разпали силен гняв. Увеличи още мако хватката си около леко окървавеният ми врат, след по малко от минуната се бях почти задушила, но не се гърчех като червей на рибарска кука в ръцете на чудовището. Явно, разбрал че няма да се предам толкова лесно, негово височество ме захвърли към камината. Надигнах се леко от студеният под и започнах да кашлям леко. Поех си въздух, слагайки ръката си на врата ми, усещайки кръвта стичаща се него.
- Другия път, когато ти заповядам нещо, ще изпълняваш или.....
- Ще ме убиеш... Ще ме убиеш по същия начин, както убие майка ми!!!- гласа ми беше плашещо спокоен.
Не го погледнах в очите, но погледнах към принца. Диего ме гледаше невярващо, но в същото време учудено, сякаш не е очаквал някакво си човешко същество да се противопоставя на краля на Северните зверове. Мъжа излезе от стаята бесен, силен рев отекна по коридорите на замъка.
- Не биваше да го правиш...- Диего ми подаде ръка за да стана, но аз не поех и се изправих без ничия помощ. Излезнах от стаята без да обелвам и думичка, но преди да изля чух да си мърмори под носа:
- Човек да не се опита да ти помогне!
Запътих се по познатия коридор към кухнята. Щом влязох вътре Амара изпищя уплашено, лицето и пребледня като платно. Тога се усетих за стичащата се кръв от врата ми. Погледнах дясното си рамо, което бе окървавено също. Обърнах се на пети, взех една кърпа и се насочих към стаята си, за да превържа врата си и да се преоблека в чисти дрехи. Влязох в стаята, оставих кърпата на леглото и отворих гардероба, взимайки бяла риза. Свалих кървавата риза и я захвърлих на пода. Потопих кърпата в съда с вода, изстисках я и започнах да почиствам засъхналата кръв.
Бях почти готова, когато на врата се почука. Оставих кърпата в металният съд.
- Изчакай, сега ще отворя!- казах посягайки към чистата риза.
Нахлузих я бързо, пуснах сивата ми косата да се спуска по раменете ми. Станах от леглото, за да отворя врата. Щом го направих, Ашър ме дари с топла усмивка. Отвърнах на усмивката му.
- Здравейте, Ваше височество!
- Здравейте, Ерика. Моля да ме наричаш просто Ашър.- гласът му бе мек, а топъл нежен.
- Щом настояваш...- леко се засмях- Е.... защо си тук?
- Добре ли си?- от нежен и пълен с радост поглед, стана студен и сериозен.
- Ти откъде научи...
- Чух рева на баща ми...- прекъсна ме той- Първоначално помислих, че Диего го е ядосал отново. Отидох при него и той ми разказа всичко. Не мога да повярвам, че човешко същество и то момиче би се противопоставяло на най-жестокият човек на този свят.
- Няма нужда да ме проверяваш, не съм малко дете. Както виждаш добре съм.... сега ако обичаш, трябва да свърша работата си за деня.
Излязох от стаята, затваряйки врата насочвайки се към кухнята, за да разбера какви са задачите му за днес...

Съжалявам че почти цял месец не съм качвала глава. Просто нямах идеи, но са сега се надявам да няма толкова голямо чакане. Извинявам се и за правописни грешки (ако има такива)....... Моля гласувайте, ако ви харесва. Също така, ако имате предложения какво да се случи в следващата глава, може да коментирате. 🖤🖤🖤🖤🖤🖤🖤🖤