⋙ The Huntress / Ловеца ⋘ [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

16 Глава

Неутрална гледна точка

*Седмица по късно*

Слънцето започна изгрява, съпровождано единствено от песента на студеният вятър. Птиците вече бяха излетели на юг за зимата, короните на дърветата вече бяха голи. Сивите облаци се разпростихара над замъка и горите. Снежинките започнаха да падат на земята, покривайки я с бяла покривка. Повечто животни започнаха своят зимен сън, но имаше няколко бели зайче играещи си в преспите сняг. Сърните започваха да белят корите на дървета, за да го дадат на свойте малки. Малките сини синигери прехвърчаха от едно клонче, на друго. Езерата бяха замръзнали, реките също... Всичко е толкова красиво като в приказка.
В една от много бройните стаите в замъка, на легло с черени завивки и балдахин в същият цвят, лежеше млада девойка. Сивите ѝ коси бяха пръснати по възглавницата, а небесно сините и очи бяха затворени. Ягодовите ѝ устните бяха леко разтворени, слънчевите лъчи, влизащи през призраците, я правеха още по красива.

До леглото седеше единият принц, той се взираше в сивкоската. Бялата му коса бе рошава, а черният кичур почти не се виждаше. Под черните му очи се виждаха тъмки кръгове, кожата му бе по бяла от обикновено. Това бяха ясни призраци от недоспиване и недохранване. От както Ерика бе изгубила съзнание, младият принц не се отделяше от нея. Не допускаше, никой до нейните покои, не смееше да я остави и за миг, но също така не спираше и да се обвинява. Обвиняваше се за това, че тя почти не загуби живота си. В деня, в който разбра че сивокосата девойка е негова избраница, даде своята дума, че никога няма да позволи да и се случи нещо.

-Щом се събудиш сивокоске...- Диего хвана ръката и.- Ще бъдеш моя... И ще направя всичко възможно да те предпазя от пророчество! Обещавам!- гласа му беше тих.

Врата се отвори отвори внимателно, в стаята влезе младо момиче с кестенява коса. Поклони се в знак на уважение, пред принца, и заговори със своя леко треперищ глас.

-Принце...- гласа ѝ за секунда сякаш се счупи.- Кралят се върна от пътуването си. Иска да отиде в тронна зала веднага.

Момичето гледаше в земята. Диего стана от стола си, изтича дрехите си и се насочи към врата, но преди да излезе каза на девойката:

-Искам да я наглеждаш!- ръмжене излезе от устните ми.

Прислужницата кимна уплашено, а и имаше защо. Всяко същество бе чувало за  жестокостта на младият престолонаследник, а мнозина са я изпитвали. Диего крачеше по познати коридори, насочвайки се към тронната зала. Двама стражи му отвориха врата. Щом погледна към баща си, видя студеното му лице, леко потрепна.

-Викали сте ме, татко?- попита с въпросителен и объркан поглед. Виктор никога не е искал да разговаря с него, освен ако не е направил нещо, което не е трябвало.

-Разбрах че си маркирал онова момиче!- каза с глас, наподобяващ строшено стъкло. Бе много ядосан, а това никога не свършва добре. Момчето не отговори, а погледна настрани.- ЗНАЧИ Е ВЯРНО!!!

Краля се изправи от трона си рязко и с две крачи се озова пред сина си. В следващият миг Диего се намираше плътно до стената. Баща му го бе ударил с нечовешка сила.

-ТИ СИ ИЗЛАГАЦИЯ ЗА ЦЕЛИЯТ НИ РОД!!! АКО МАЙКА ТИ МОЖЕШЕ ДА ТЕ ВИДИ СЕГА...- преглътна при спомена за мъртвата си съпруга- ЩЕШЕ  ДА СЕ ОТРЕЧЕ ОТ  ТЕБ!!!- не спираше да крещи, а гласа му звучеше като ревеяща буря.

-НЕ НАМЕСВАЙ МАЙКА МИ!!!- младият принц се изправи от земята, с левият си ръкав на ризата си, забърса кръвта, която се стичаше от устата му. След това снижи тона си.- Да белязах я... И какво от това... Аз я обичам, к ако не бях направил сега, щях да го направя в бъдеще.

- Ти не знаеш какво означава любовта... Ти не знаеш, какво е да обичаш някой!!!- опитваше да е спокоен, но не му се получаваше.

-Оооллл, точно ти не си този, които ще ми говори какво е да обичаш.- момчето започна да ракамаха.- Ако обичаше мама тя сега щеше да е жива, а не да гние под земята.

Диего беше ядосан, затова реши да не се занимава повече с него. Аделина караше кръвта му да кипи, не искаше да чува повече от глупостите на баща му. Вече беше пред новите покои на Ерика, влезе с гръм и трясък.

-Излизай веднага!!!- момичето не изчака втора покана и излезе от стаята.

Принца седна на стола до спящата девойка. Не след дълго той отвново е обезпокоен. След минути врата се отвори рязко, в стаята нахлу студен вятър, съпровождан от висока тъмна фигура. Щом тя пристъпи към светлината, леките слънчеви лъчи огряха нежната,  бяла кожа на едно момиче. Русите ѝ коси се спускаха свободно по раменете, хладна усмивка се бе настанила на лицето ѝ. Тъмните ѝ почти черни кафяви очи, шареха из цялата стая, след което се настаниха на младия принц. Тъмното синята  ѝ рокля се влачеше след нея, на ръцете ѝ имаше няколко красиви гривни, във вградени в тях скъпоценни камъни, приличащи на звезди. На шията и имаше нежно сребърно колие, под формата на луна.
Принца от своя странна не изглеждаше уплашен, а по скоро озадачен от присъствието на девойката. Приведе приличен вид на своята и я погледна хладно.

- Коя си ти?- гласа му бе студен като ледена висулка.

Съжалявам че е кратка....
Надявам се да ви е харесала.
Моля да ко ентирате какво според вас ще се случи в следната глава, ще ми е от полза защото нямам цялата картина в главата си.
Не забравяйте и да гласувате....
Лека ден/нощ... 🌙☀️