⋙ The Huntress / Ловеца ⋘ [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

14 Глава

Гледна точка на Диего

Червената локва започна да се увеличава, скоро тя достигна до краката ми, а аз не смеех да мръдна. През всички тези години съм виждал и правил много по-ужасно неща, но това което се случи туко-що, накара сърцето ми да спре за няколко мига. Сякаш въздуха не искаше да влиза в дробовете ми. Погледнах към брат ми, който не знаеше къде се намираше, бе на колене в локвата от кръв, а няколко сълзи започнаха да се стичат по лицето му. Той винаги е бил по-чувствителния от нас, но беше и любимица на татко, затова го ненавиждам, но същевременно и обичам. Изведнъж вълна от гняв минала през тялото ми, повдигнах стъкления полилей и направих знак на Ашър, за да издърпа тялото на Ерика. Той се осъзна и го направи, пуснах полилей и се огледах. Около нас се бяха насъбрали слуги...
-КАКВО ГЛЕДАТЕ... ИЗВИКАЙТЕ ЛЕЧИТЕЛИТЕ- започнах да крещя неконтролируемо -Искам Арон да дойде. -никой не помръдваше или говореше, те трепереха- КАКВО ЧАКАТЕ ПО ДЯВОЛИТЕ...
След този мой вик, всички се разбягаха в различни посоки. Погледнах към момичето лежащо в обятията му, той галеше главата ѝ и шепнеше нещо, напрегнах слуха си:
-Аз съм виновен... Извинявай, Ерика, извинявай. - гласа му се прекърши като върбова, при изричането на името ѝ. Бях точно до тях, брат ми ме погледна с насълзени очи. Поех Ерика на ръце и се запътих към стаята ми, поставих крехкото ѝ на леглото.
- Къде е баща ни?- попитах тихо гледайки към окървавеното тяло.
-Замина за седмица... не знам къде- гласа му трепереше.
Почука се на дървената врата, казах едно глухо влез. Щом тя се отвори в нея навлезнаха няколко прислужнички, носещи съдове пълни с вода и кърпи. След тях влезе Арон. Черното наметало се влачеше по пода, черната коса закришаве част от лицето. Той свали качулката, показвайки сребърни си очи, очертани с черен грим. Кожата му леко карамелена, на пръстите му имаше златисти пръстени, някой с скъпоценни камъни, а на други не. Арон огледа мен и Ашър от глава до пети, след това премести погледа си на умиращата девойка.
- Защо ме извикахте?- гласа му беше монотонен и не се усещаше никакво чуство в него.
- ИЗКАМ ТЯ ДА ОЖИВЕЕ, КАК ЗАЩО!!!- отново нямах контрол над гласа си.
- Как се казва момичето?- доближи се до нея и постави ръцете си над корема ѝ.
- Ерика- казах на бързо, сядайки на стола до леглото и се загледах в кръвта, която се спускаше по лицето ѝ.
- Красиво име...Знаеш ли какво означава?- поклати глава отрицателно- Означава "предводителка"... Тя е родена да води войни за тези, на които държи и обича.- погледна ту мен, ту брат ми- Кой от вас двамата спечели сърцето ѝ?- попита и се засмя леко.
Настъпи тишина, Арон извади от чантата си някакви изхънали билки и ги направи на прах. След това взе една ножица и разряза роклята ѝ, в корема на Ерика се бе забило парче стъкло, което някога е било прозрачно, а сега вече бе покрито с много кръв. Той го извади внимателно, след което го хвърли на пода. След това се огледа всички в стаята и дълбокият му глас отекна из нея.
-Сега искам всички да излезете!- заповяда, аз се изправих рязко от стола и той падна на земята.
-Няма да стане... Няма да я оставя в ръцете на един магьосник!- този път се опитах да не викам.
- Или ще излезете всички, за да изпълня заклинанието, от което зависи живата на момичето или тя ще умре и вината ще е твоя!- посочи ме, а гривните на ръката му се удариха една в друга, издавайки ужасен звук.