⋙ The Huntress / Ловеца ⋘ [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

5 Глава

Щом Амара излезе от стаята, отворих прозореца, но за нещастие имаше решетки, през които не може да се премине.Свякох се по рамката на леглото, при това мое действие усетих остра, пронизваща болка в гърба. Бях забравила за разраннения ми гръб.След десетина минути реших да се приготвям за "работа". На леглото бе поставена прилежно черна рокля с дълъг ръкав, достигащата до глезена и с яка, а върху нея бяла престилка с малък джоб. На дървения под бе поставена малка кутия за обувки. Щом облякох роклята, завързах престилката, оставяйки косата ми спусната, отворих кутията, вътре намерих чигт черни пантофки. Чух почукване на вратата.

-Сега излизам Амара!- казах и бързо ги обух.

Затичах се към врата, излязох по най-бързия начин, но се блъснах в нещо или някой. Затворих очи и зачаках удара със земята, но такъв не последва. Усетих нечий ръце да обгръщат талията ми и да ме придърпват в нежна прегрътка. Мириса на мента и гора нахлу в дробовете ми, щом отворих очите си, видях онази подлудяваща самодовлна усмивка. След това го погледнах в очите, щях да потъна в тях.

-Ваше величество- чух писклив, женски глас- Да не прекъсвам нещо?

-Не.-каза той, с леден глас, след това се намерих на земята.-Какво искаш Kaра?

-Кралят, Ви вика... иска да отидете в тронната зала.-каза русокосото момиче, опитвайки да не се разсмее. Аз се изправих и го погледнах злобно.

-Добре... Кара отведи и я запознай с персунала в кухнята, след това кажи на Амара да й покаже покоите ми.- гласа му беше твърд, излъчваше увереност.

-Както наредите, Ваше величество.- тя се поклни ниско, в знак на уважение, а той просто кимна и тръгна към тронната зала.

-Аз съм Кара, една от прислужниците на него величество.- гласа и с усещаше неприкрито раздразнение.

Погледнах към нея, тя имаше руси къдрици стигащи, малко над кръста й, сините й очи, блестяха като езеро огрято от обедното слънце, но под тази красота се крие нещо грозно, което никой никога няма да обикне. След още минута-две нелвка тишина, тя реши да я развали.

-Хайде. Почти стана обяд, а трябва та те запозная с персонала!- каза на един дъх русото момиче и сложи фалшива усмивка.

Поведе ме през каменен коридор. По стените бяха поставени факли, осветяващи празното пространсво. След няколко минутно вървене в красива тишина, Кара отвори врата, която сега забелязах,повеждайки ме към кухнята. На каменния под бяха пръснати чували с къртофи, моркови и други зеленчуци. Дървени етажерки бяха вградени в каменните стени, по нях имаше различни видове глинни съдове, както стъклени чаши и златни бокали.От тава на се спускаха метални полилеи, а свещите излъчваха мека светлина, която осветяваше цялото помещение.Срещу огнището бе разположена правоъгълна маса, бързо разпознах Амара,от дясната ѝ страна стоеше момиче горе-долу на мойте години, черната ѝ коса бе вдигнта на стегнат кок, а очите бяха в нюанс на горско зелено. От лявата страна на Амара седеше момче на около двадесет години, кестеявта му коса падаше свободно по раменете, очите му бяха в нюанс на морско синьо.