Пролог

311 23 0
                                    

Писъците на хората огласяха цялото село и по-голямата част от гора. Мъжете се опитваха да защитят жените и децата си от свирепите зверове. Една част от хората се опитваха да убият зверовете или поне да ги забавят, докато други се опитваха да скрият децата си, а трети се опитваха да погасят пожарите, но без успех. Селото бе оградено от вълци със зъби остри като бръснач, очи, които осветяват нощта. Най-силният и величествен от тях нападна една жена с кестенява коса и очи в нюанса на бурното море. Не след дълго роклята, както и част от косата ѝ се оцветяват в червен нюанс, а искрата в очите на младата жена изчезва. Преди вълка да се отдалечи от нея, малко момиченце със сиви, леки къдрици и очи сини като нощното небе, се приближи до тялото на жената. Тя падна на колене и сложи главата на жена в скута си и започна да милва лицето  ѝ. 

-Ма...мо- каза малкото момиче със пречупен глас- Мамо... събуди се, моля те... не ме оставяй.... Мамо отвори си очите... Моля те мамо...моля.

Момичето погледна черния вълкът в кърваво червените очи и изкрещя:

-ЧУДОВИЩЕ... ти уби майка ми- каза тя с толкова омраза в гласи.

Звяра не се сдържа, извади острите си нокти, които проблясваха на светлината на пламъците и с едно бързо движение одра момичето право в лявата ръка.Сивокоската падна на земята докато дрехите ѝ се оцветяваха в червено.

Черния вълк изви огласяйки цялото село. Всички вълци го погледнаха, а той се запъти към гората. Зверовете последваха своя господар, изчезвайки в мрачната гора, докато воят им огласяше всичко.

⋙ The Huntress / Ловеца ⋘ [ВРЕМЕННО СПРЯНА]Unde poveștirile trăiesc. Descoperă acum