⋙ The Huntress / Ловеца ⋘ [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

11 глава

Гледна точка на Ерика

-КАКВО НЕ ТИ Е НАРЕД!!!-извика срещу мен, принц Диего.
Щом чух плътният му глас го погледнах в черните очи, в които се четеше не само ярост, но също и изненада. Той се изправи тръскайки главата си като куче, мокрейки ме леко. А моят смях не секваше, той продължаваше да ме гледа с неговия раздразнен поглед. Измрънка нещо под носа си, което не успях да разбера. След едноминутен смях от моя страна, се успокоих.
-Вечерята е сервирана...-казах покланяйки се.
-Добре...- каза без капка емоция в гласа, поглеждайки ме странно.- Но аз сега вир вода, заради теб... Сега ще дойдеш да ми помогнеш да избера костюма си за вечерта.
-Както наредите, Ваше величество- казах през зъби, за пореден път покланяйки се.

Усещайки раздразнението в гласа ми, неговата самодоволна усмивка се появи на лицето му. Запътих се към замъка, а аз бях плътно зад него. Започвайки да изкачваме стълбището, ръката му се плъзгаше по подзлатеният прарапет. Гледайки за пореден път портретите сложени в златисти рамки с инкрустирани различни цветя в тях. Пълната луна започна да изгрява, осветявайки леко коридорите на двореца с меката си и нежна светлина. Изведнъж многобройните свещи по полилеите се запалиха, осветявайки замъка със златиста светлина. Обмисляйки плана си за бягство тази вечер,се препънах в червения килим със златни нишки и залитнах към пода. Затворих очите си очаквайки удара, но вместо болка усетих нечии ръце да обгръщат тънката ми талия, притискаийки ме в топлите си гърди.  Отворих очите си поглеждайки към неговите. Погледите ни се срещнаха, но неговото лице бе лишено от емоция, бе студено като буца лед. Отделих се от него почти веднага.
-Научи се да гледаш къде ходиш.- гласа му бе плашещо спокоен.
- Добре...- казах тихо.

Бяхме пред покоите му, той отвори врата влизайки, а аз го последвах вътре като послушно кученце. Доближи се до големия гардероб, отваряйки го взе няколко костюма и ги метна на леглото. Започнах да следя всяко негово движение, той съблече мократа си риза, захвърляйки я на пода. Очите ми се разшириха при вида на добре оформеното му тяло. Бе застанал с гръб към.
- Харесва ли ги това, което виждаш?- потита.
В гласа му се усещаше насмешка,а неговата усмивка се бе настанила на лицето ми, изваждайки ме от мислите ми за невероятното му тяло... Трудно извърнах поглед от него, наведох глава засрамено, но смеха му прокънтя в ушите ми. Усетих как се приближава към мен, вдигна брадичката ми крайки ме да го погледна в маслинено черни очи. След още няколко минутно изучавеване на всеки санъиметър на лицето ми, той сля неговите меки и месести, прасковени устни с мойте. Аз се вцепених при целувката, той плъзна ръцете си по гърба към дупето ми, стискайки го. Изтенах в целувката,което му позволи да вкара и топлият си език. На врата се почука и след това отвори. Ашър влезе в стаята на брат си, поглеждайки ни учудено. Диего се отдели от целувката и го погледна раздразнено.
- Да не прекъсвам нещо?- гласът му едва не се пречупи при тези думи. "Защо звучи толкова тъжно.. "- помислих си.
Диего реши да каже нещо, но аз го изпреварих:
- Нищо не прекъсваш, аз тъкмо си тръгвах.- излязох по най-бързият начин от стаята.
Усетих как лицето ми е пламно, опитах се да се успокоя, насочих се към кухнята. Щом влязох Кара ме погледна странно, русата ѝ коса свободно се спускаше по раменете, зелените ѝ очи блестяха като кристали под светлината на  луна.
-Къде беше до сега?- пискливият ѝ глас ме подразни.
-Бях при принц Диего. Защо питаш?- раздразнението се усещаше в гласа ми.
-Защото си червена като домат....Затова питам...- нещо в гласа ѝ ме накара да се осъмна в нея.
Извъртях очи, изчаках тя да излезе от кухнята, за да взема малко провизи. След десетина минути най-после напусна помещението. Започнах да търся за кошница и за мое щастие намерих, в нея сложих няколко червени ябълки, топъл хляб, сирене както и малко сурово месо. Но не забравих да взема и нож, за всеки случай. Запътих се към стаята си,не спирайки да мисля за свободата, която ме очаква щом напусна този Ад. Щом влязох в малкото помещение се насочих към дървения  гардероб, за да взема взема наметалото, което Амара ми зае. Сложих си кърваво червената качулка, запътвайки се към градината, не спирайки да се оглеждам. Никой не трябваше да разбира за бягство ми тази нощ. Вече съм красивата градина, от розовите храсти падаха бели листенца. Поех си дълбоко от чистаият въздух, насочих се към пътеката осеяна с малки камъчета водеща към мрачната и непозната гората.

Неутрална гледна точка

Щом навлезе в нея Ерика забави походката си, лунната светлина едва си пробиваше път, измежду високите дървета. Лекия есен полъх караше сивите ѝ коси да се полюшват.  Очите ѝ искряха в ноща като диаманти. Не спирайки да търси подслон за вечерта. След лутане сред мрака,момичето намери малка пещера, в която щеше да прекара ноща. Оглеждайки се, Ерика останови,че е сама. Реши да запали малък огън, колкото да се стопли. Насъбра малка купчина от пръчки и сухо листа, взе два камъка и започна да ги удря един в друг, опитвайки се да направи огнена искра. Няколко неуспешни опита, сивокоската реши да се откаже, но в този момент пламна искра, разпалвайки сините листа и пръчки. Тя въздъхна облекчено, седна до туко що запаления огън, протягайки студените си ръце към него. Тя взе месото от кошницата и изпече част от него. След като се стопли и нахрани, младата девойка  легна малко по далече от огъня унасяйки се. Но изведнъж тя чу ръмжене, отвори очите и се огледа. Благодарение на златистият пламък, девойката видя бяла сянка да мина през дърветата като мълния. Чувайки гърленото ръмжене отново, Ерика се пресегна към кошницата изваждайки ножа, с който смята че ще се предпази. В този момент бялата сянка се нахвърли върху нея, притискаийки нежното ѝ тяло, в пръста....

Здравейте....🖤🖤🖤
Мисля че ви изненадвам, че качвам 11 Глава толкова бързо🤷🏻‍♀️🤷🏻‍♀️
Моля да гласувате за историята, ако ви харесва..... Също така може да коментирате, какво СПОРЕД ВАС ще се случи.... Кой знае може да ми даде някоя идея.
Благодаря на тези от вас, които следят историята с интерес.....
Надявам се да съм ви оставила в напрежение с този край на главата.
Който поиска може да ме последва в инстаграм t0ksichna._.peperuda може да си пишем и разменяме идеи(или да виждате какви глупости качвам на стори последните дни🤦🏻‍♀️🤣🤣🤣)... 🖤🖤🖤🖤🖤🖤🖤