⋙ The Huntress / Ловеца ⋘ [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

3 Глава

Бавно отворих очи и веднага ми се прииска да не го бях направила. Главата ме болеше, но това очевидно не беше най- големия ми проблем в момента,защото бях прикована към студена и мухлясала каменна стена с ръждиви вериги. Направих няколко безуспешни опита да се измъкна от оковите, но се отказах и огледах в помещението, в което се намирам. Бях в килия, в която нямаше никакви мебели. След известно време видях светлина, съпровождана от нечия сянка да си доближа към килията. Бързо затворих очите си, в опит да изглеждам в безсъзнание. Стъпките на човека, който идваше към мен, отекваха в коридора на подземието, където явно се намирах. След още няколко минути усетих, че килията се осветява от лекия пламък на някаква свещ, след това чух как врата на килията се отваря.

-Знам,че не спиш красавице- думите му отекнаха в килията, само по гласа разбрах, че е момче- Отвори си очите...- този път усетих горещият му дъх върху лицето ми. Не ги отворих. -ОТВОРИ СИ ОЧИТЕ!!!- изкрещя той срещу мен, но и този път не го направих.

Явно това го ядоса, защото хвана брадичката ми и я повдигна. При неговия допир, отворих очите си. Първото нещо, което видях бяха две черни като катран очи, в който можеш да потънеш. Той пусна брадичката ми и ме освободи от веригите. Аз паднах на земята и разтрих китките си, които бяха е рани. Погледнах мъжа пред мен, той имаше бяла коса, в която се открояваше черен кичур. Кожата му е бяла с розов отенък. Мисля, че е на моите години.

-Кой си ти? Къде съм?- попитах без капка страх, докато се изправях, но явно той не очакваше да проговоря и се обърна към мен.

- Ти си в царството на "Северните Зверове", нали така ни наричате?- каза с лека насмешка в гласа си- А това кой съм... ще разбереш скоро, но дотогава нека се позабавлява ме.

Очите ми се разшириха при тези негови думи. Видях го да взима свещта и започна да се доближа към мен, аз започнах да крача бавно назад, докато гърба ми не опря каменната стена. Той се усмихна зловещо, след това ме хвана за врата и ме запрати в друга стена. Аз се свлякох на пода, той се доближи домен, клекна и с едно движение скъса бялата риза, с която бях. След секунди усетих ужасна болка по гърба си, не успях да сдържа писка и той огласи цялото подземие.

-Ка..какво пр...прави..ш?!?- попитах едва-едва, сякаш не ме чу той продължи със заниманието си. Още един писък огласи всичко.

-Горя гърба ти с восък- каза той най-спокойно, а аз се опитвах да се измъкна, но при всяко едно мое движение, гърба ми ме болеше-Спри да мърдаш- заповяда ми той и спря да изсипва горещия восък върху гърба ми и за поред път се отдалечи от мен.

-Лесно ти е да го кажеш, нали не горят твоя гръб с восък- казах го с насмешка и се опитах да се изправя, но когато бях на крака усетих голяма болка в гърба ми и пак паднах на земята.

-Много си остроумна.... да видим дали ще ти хареса продължението- след тези думи усетих още удар в гърба, но не издадох стон от болка този път. Последваха още няколко удара с кожения камшик и мъжа спря с действията си, но отново не издадох звук. Усещах как гърба ми е в ранни, които скоро няма да зараснат.

- Хареса ли ти, защото на мен да- каза той със своя плътен глас, но аз не си направих и труда да го погледна.

С няколко крачки той дойде до мен, хвана ме за косата и удари главата ми в стената няколко пъти, но аз нямаше да му направя удоволствието да издам стон породен от болка, а след това ме пусна и ме ритна в корема, при което аз се свих на кълбо и изплю малко кръв. Явно разбрал, че няма да извикам от болка, той удари стената до него и излезе от килията заключвайки я, оставяйки тъмнината да ме погълне.

след няколко часа

Не знам, колко време съм стояла облегната на каменната стената, но изведнъж видях светлина и не след дълго пред килията ми застана момче, цялото облече в черно. Аз не си направих труда да се изправя или да правя опити за бягство знаех, какво ще ми се случи. Той отключи старата ръждива врата на килията и бавно се доближи до мен. Той постави една факла на стената и след това клекна до мен.

-Страхуваш ли се?- попита той с глас пълен с нежност.

-Какво те кара да мислиш, че ме е страх от теб- казах с отегчение.

-Ти си много смела, а?- каза той и се засмя леко, след това седна до мен.

-Защо си тук? Ще ме измъчваш или ще ме убиеш... или и двете- казах просто, а той от своя странна се засмя леко. Има красив смях... чакай, чакай как ще мисля за това в такъв момент -Какво е толкова смешно?

-Нищо... Просто такава смелост не съм виждал досега, а и не обичам красиви момичета, като теб...- при тези негови думи леко се изчервих, но мисля че той не забеляза.

-Ясно... Как се казваш?- попитах тъпо.

-Ашър, а твоето име красавице?- мислех, че няма да отговори.

-Ерика и не ме наричай "красавице" дразнещо е.

-Добре кра... Тоест Ерика-настана неловка тишина, която той наруши ставайки рязко. Той отиде до някаква кошница, която сега забелязах и извади някаква бутилка и нещо друго, което не можах да огледам добре и дойде до мен подавайки ми бутилката.

-Заповядай, сигурно си жадна-погледнах бутилката странно и той отново се засмя -това е просто вода, спокойно.

-Благодаря...предполагам- взех бутилката несигурно и отпих една голяма глътка.

-За нищо красавице- каза той и ми подаде черен плат.

-Какво е това?- попитах взимайки плата в ръце.

-Мислех че може да искаш да се преоблечеш, защото ризата ти е цялата окървавена- каза той и усмивка се появи на лицето му

-Благодаря....отново- след кратко мълчание попитах - Защо си толкова мил с мен?

Той не отговори, а просто излезе от килията заключвайки я. Оставяйки ме сама, отново. След известно време реших да се преоблека с това, което Ашър ми даде. Изправих се и разгърнах плата. Пред ме се разкри една най-обикновена черна рокля с колан. Набързо се преоблякох, отидох до кошницата и погледнах дали има още нещо. Вътре имаше сирене, хляб и един нож. Веднага проверих дали кинжала е ботуша ми, но за жалост него го нямаше. Хапнах малко от сиренето, след това легнах на студения каменен под в опит да заспя и не след дълго цялата умора ме заля, и неусетно заспах.