⋙ The Huntress / Ловеца ⋘ [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

10 Глава

Запътих се по добре познатите ми коридори на затвора ми. Вече без проблем достигам до покоите на принцовете и краля, конюшните, библиотеката и още няколко места. Лъчите на залязващото осветяваха последният етаж в западнато крило на замъка. Студеният вятър плъзна по кожата ми, карайки ме да настръхна, на този етаж нямаше стъкло на прозрците, вместо тях бяха поставени решетки. Почуках на масивната врата, направена от тежко желязо. В отговор получих едно глухо "влез", избутах тежката врата, влизайки вътре.
-Затвори врата!- дълбокият глас на Виктор, отекна в стаята.
Изпълних заповедтта. Огледах се из помещението, преобладаващият черен цвят придаваше зловещ оттенък. Огъня в камината изпълняваше своя красив танц, от който не можеш да отделиш поглед с часове. Над нея имаше портред същият като на стълбището.Чрез светлината на камината се открояваха силуетите на добре направена масичка за чай, направена сякаш от фин кристал. Столове с изящно издълбани спирали. Легло с бели чаршафи, със златист балдахин, черни завивки и възглавници навярно пълни с лебедови пера. От тавана висеше златен полилей с множество свещи, които горяха със слаба светлина. Отново върнах погледа си върху него. Черното наметалото се влачеше по земята, а неговия поглед бе насочен към гора оцветена в червеникаво-оранжеви нюанси. Едната му ръка беше зад гърба, а в другата държеше чаша пълна с червеникава течност.
-Викали сте ме....- гласа ми излезе като грохот. Прочистих гърлото си и го погледнах в очакване на отговор.
-Да...-с почти незабележимо движение остави чашата на масата и се озова зад гърба ми.- Всъщност.... Все още не си получила наказанието си!
Топлият му дъх се удари в студената кожа на врата ми. Изтръпнах. Не можах да мръдна от мястото си, вътрешно треперех. Не искам да си представям, на какво е способен Краля на Севера.
-Мога да чуя как сърцето ти скоро ще изкочи от гръдния ти кош!
Преглътнах шумно. Той отиде до камината, клякайки сложи желязна пръчка вътре, а аз следях всяко негово движение. След няколко минути той се изправи бавно оглеждайки нажежения метал. Женижите ми се разшириха, когато започна да се приближава към мен.
-Съблечи се!-заповяда просто той все още оглеждайки метала.
-К...какво?- за мое учудване започнах да заеквам.
-Чух ме. Съблечи се или...-пак се появи зад гърба ми.- Аз да го направя.- прошепна в ухото ми.
Усетих самодоволна усмивка, когато започна да плъзга топлите си пръсти по врата ми, насочвайки ги към гърба ми. С едно ловко движение разкъса черния корсет, оставяйки ме по бяла риза и черна пола, аз подскочих леко. Смеха му отекна из стаята, а аз не смеех да помръдна. Той доближи нажежения метал до голият ми врат, стиснах очи очаквайки пръчката да се опре в кожата ми. След още няколко секунди, усещайки огъня, който плъзна по врата ми, писък огласи стаята. Не исках да показвам страх. Не исках да показвам че ме боли. Не исках да показвам никакви слабости. Но съдбата бе решила друго за мен.