⋙ The Huntress / Ловеца ⋘ [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

15 Глава

-Свързано е с Ерика...- гласа му трепереше.
Не изчаках втора покана и тръгнах към покоите си. Нямаше и минута и вече се намирах пред тях. Отворих врата внимателно, видях магьосника да се взира в непотвижното тяло на Ерика. Щом усети да влизам вътре, той премести погледа си върху мен. Направи ми знак да седна от дясната странна на легло, това и направих. Погледнах към нея, въздъхнах облекчено щом видях равномерното ѝ дишане. Бе облечена с почти прозрачна нощтница, през която прозираше превързаният ѝ корем. По бялата ѝ кожа бе идея на с малки рани, които скоро щяха да зарастнат. Сините ѝ очи бяха затворени, ягодовите ѝ устни бяха леко отворени. В този момент исках да я целуна, но знаех че няма да отвърне. Единственото, което се чуваше в тишаната бе пращенето на огъня, чак сега забелязах че камината е запалена.
-Ти я обичаш нали?- гласа му бе монотонен, без никаква емоция в него, аз не отговорих, погледнат към пода започвайки да обмислям казаното от Арон.- Тя ли е твоята избраница?- с този негов въпрос ме накара да го погледна.
Той издаде  лек стон, породен от досада,  ставайки  от стола си. Изрече неразбираеми за мен думи. Лек златист прах създаде облак около спящото момиче, издигайки я във въздуха. Погледнах го неразбиращо... Какво по дяволите прави в момента?
- Погледни гърба ѝ!- заповяда ми.
Аз леко се ядосах при тона, с който ми говореше. Погледнах към гърба ѝ, през почти прозрачния плат, се виждаха леки рани, но това, което привлече моят поглед бяха две черни линнии. Едната се увиваше около другата, започващи от шията и завършващи малко под кръста.
-Да не би това да е.....- не успях да довърша изречението си, защото бях прекъснат от чернокосият мъж.
- Да, Диего... Ти си я белязал...- в гласа му се усещаше нотка гняв, но защо?- Това значи.... Не няма как да е вярно, невъзможно е!!!- повиши тон.
- Кажи за какво говориш, ПО ДЯВОЛИТЕ!!!- извиках на свой ред, изправяйки се.
- Това значи че пророчеството е вярно.....
- Какво пророчество?

Гледна точка на Ашър

След като баща ни занима, за седмица реших да отида да кажа на брат ми за това. Щом бях пред покоите му видях Ерика, която бе паднала. Около нея се бяха разпръснали плодове, изглеждаше  много красива.
- Ерика добре ли си?!?-запътих се към нея, за да ѝ помогна.
- Да добре съм... Просто съм много непохватна.-засмя се леко.
Тя докосна лявата си китка, където се порязала леко, не знаейки как го е направила.Подадох ѝ ръка, за да се изправи. Тя я пое и го направи, но се препъна и аз я прегърнах, за да не падне, отново. Погледите ни се засякоха, а след миг я целунах. Не знам защо, но го направих. Тялото ѝ се стегна в ръцете ми.  Вярата на стаята на Диего се отвори. Аз прекъснах целувката, Ерика се отдели от мене заставайки по-далече, поглеждайки към земята. Усети приветствието на някой друг. Що надигна глава тя видя Диего, очите ѝ се разшириха. Брат ми затръшна вярата на стаята си с такава сила, че чак полилея над нас се разлюля. Следващият миг усетих нейният притеснен глас:
- Ашър пази се!!!
Но преди да се усетя, тя ме бе изблъскала, заставайки точно под полилея, закри главата си с ръце. Погледнах вучудено.
-ЕРИКА!!!- изкрещя щом полилея падна върху нея.
Извиках Диего, щом излезе от стаята и ме попита какво искам, но аз не отговорих. Той погледна към падналият полилей и очите му се разшириха. Тялото му се стегна, а в очите му играха пламъци от гняв, повдигна полилея и ми направи знак да придърпам Ерика към мен. Аз го направих и я прегърнах силно, започвайки да галя сивата ѝ коса.
-Извинявай, Ерика.... Извинявай... Аз съм виновен!-шепнех, но продължавах да минавам главата ѝ.
Брат ми започна да вика на хора, които се бяха насъбрали около нас, но аз не чувах, какво им казва. След като всички се затичаха в различни посоки, той се доближи до нас и взе нежното ѝ тяло в своите обятия. Насочи се към покоите си, а аз бях зад него, скрих се в сенките. Той постави внимателно тялото на момичето върху леглото, след което седна на един стол и се загледа Вярата се отвори и вътре влязоха няколко прислужници, а плътно зад тях магьосника Арон. Проведоха кратък разговор с Диего, а аз не им обръщай особено внимание. След още няколко минути Арон ни каза да напуснем помещението. Естествено твърдоглавият ми брат възрази, послед кратък спор. Той се съгласи с магьосника и напусна стаята, а аз го последвах. Запъти се на някъде, но аз останах пред покоите му. Плъзнах се по една стена, започвайки да мисля как това малко и крехко създание ми влезе толкова бързо под кожата. След няколкочасово мислене, някой размаха ръката си пред лицето. Погледнах към човека, който го правеше.
- Какво има Арон?-попитах притеснено.
- Къде е Диего?-повдигнах рамене, я знак че не знам къде е той в момента- Добре... Искам да го намериш и да му кажеш да дойде.... Свързано е с момичето!
Аз кимнах и той се върна при нея. Започнах да обикалям замъка, но не го намирах никъде... След това си помислих че може би е в нейната стая, насочих се натам. Щом бях там видях една от прислужниците, най-вероятно припаднала. Какво ли се е случило? Но бързо се сетих защо съм тук...
-Диего... Арон каза да отидеш при него...

ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ЗАБАВЯНЕТО!!!!

Хора това е главата... честно казано мисля че се получи по-добре от първата част. Ако ви е харесало може да коментирате и да гласувате. Аааа и още няколко неща:
1. Мисля вече да качвам събота, защото все пак в момента провеждам онлайн обучение.
2. Може би скоро ще пусна и още една книга, заедно с "The Huntress"... Но не съм сигурна дали ще се чете. Може би другата седмица ще пусна първата ѝ глава. За сега ето го резюмето:

"-Подчини се на своя алфа!- изръмжа срещу мен, но аз нямаше да го направя.
-Ти не си моят алфа...
Казах, поглеждайки го подигравателно, след това извих ръката му, махайки я от врата ми, поех си дълбоко въздух и се обърнах на пети и се насочох към изхода, но преди да изляза казах:
-И никога няма да бъдеш...- казах достатъчно силно, за да ме чуе."

Какво мислите... грабна ли ви вниманието? Бих искала да знам дали ви е хареса резюмето и ако е така дали бихте чели новата история... моля да коментирате, за да знам.
🖤🖤🖤