⋙ The Huntress / Ловеца ⋘ [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

4 глава

Гледна точка на Ашър

-ЗАЩО ДА Я ОСТАВЯМ ЖИВА- баща ми започна да крещи на по-малкия ми брат.

-А тя какво е направила, за да заслужи смъртта си- каза Диего по възможно най-спокойния начин.Не го интересуваше, че баща ни е най-силно същество, което някога се е появявало на този свят.

-Ти не знаеш ли кой уби Люк- попитах брат си- Тя го уби, а аз бях там и видях, какво се случи- щом казах това се обърнах към Виктор, баща ни - Люк я нападана и тя се защитаваше, той сам реши да отиде в онова село и...

-Аз го пратих там, за да наблюдава селяните, защото се носи слух, че момиче от селото събира информация за нашия вид- прекъсна ме най грубо баща ми, напрежението се усещаше във въздуха.- Трябваше да разбера, коя е тя и да я убия.

-Но защо Люк я е нападнал?!- попита с любопитство брат ми, но в гласа му имаше и изненада- С какво е тя по-специална от другите???

-Колко момичета си виждал да ловуват, колко момичета си виждам да убият един от нашия вид, колко??? Отговори ми!- брат ми остане безмълвен, при тези думи на баща ми.- Утре призори ще я убием.

-Няма да го направиш!- каза брат ми с уверен тон.- Измислих по-добро наказание за нея.

-И какво е то???- попитахме едновременно с баща ми, спогледахме се за секунда и отново върнахме погледите си на Диего.

-Ще стане моя лична прислужница.-очите ми се разшириха при тези негови думи, не можех да го позволя.

Смехът на Виктор изпълваше тронната зала, чиито стени бяха черни, пода бе от бял мрамор, а колоните от чисто злато. Трона му беше обсипан със скъпоценни камъни. Аз веднага излязох от тронната зала, а след това се запътих към портите на двореца. Щом ги отвориха, без да го мисля се преобразих във вълк и се запътих към гората. Благодарение на черно-сивата ми козина се сливах с нощта. Отидох при езерото с кристално чиста вода, което през нощта изглеждаше бездънно. Огледах се в него и забелязах, че очите ми са придобили още по-тъмен нюанс на червеното. 

Гледна точка на Ерика  

Събудих се внезапно, след това усетих, че цялата съм мокра. Огледах се и видях момчето с бяла коса, което ме измъчваше. Той държеше празна кофа, в която до преди секунди имаше вода, но по лицето му не се четеше никаква емоция. В погледа ми се четеше ярост, с която можех да го убия.