⋙ The Huntress / Ловеца ⋘ [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

13 Глава

Неутрална гледна точка
-Кой ти го причини...
След няколко минутна тишина, явно разбрал че няма да получи отговор на въпроса си, Диего въздъхна. Облече дрехите си, а младото момиче излезе извън пещерата. Тя вдиша дълбоко от чистият въздух, започвайки да ходи по зелената трева, краката ѝ станаха мокри, заради росата. Слънцето тъкмо започна да изгрява из зад дърветата. Неусетно бе достигнала до малкото езеро, сивокосото момиче седна в близост до него, без да се интереса от мократа трева. Загледа се в трептящата повърхност на вода, взе няколко камъчета и едно по едно ги хвърляше вътре.
През това време бе облякъл панталона си и наметна през раменете си кървавото наметало. Огледа се около себе си, но не видях Ерика. С няколко крачки се озова на входа пещерата, отвново оглеждайки се за нея. Подуши леко въздуха. Щом улови миризмата на Ерика се насочи към посоката, в която бе тръгнала. Не след дълго и белокосия принц се озова при езерото. Виждайки как момичето вхъря безгрижно камъни, Диего се приближи тихо и седна от дясната и странна, заглеждайки се в бистрата вода.
- Защо ме доведохте тук, защо не ме убихте още при нападението на селото...-момичето дори не го погледна и продължи със своите действа.
-А защото да те оставя да умреш, сивокоске?- отговаряйки на въпроса с въпрос,принцът я погледна, с лека самодоволна усмивка.
-Не ме наричай така...-раздразнението в гласа и можеше да се усети ясно в гласа ѝ.
Тишината взе превес, изведнъж главата на момичето се отпусна на рамото на Диего. Той се изненада от действията ѝ, разбирайки че тя е заспала, той се усмихна мило. Започна да си играе със сивата ѝ коса.
- Поспи сивокоске...
Храстите се размърдаха, чу се счупването на пръчка. Момчето се загледа, точно тогава черна сянка мина в близост до тях. Той постави Ерика внимателно на земята и се изправи, показвайки червените си очи. Сянка направи знак на принца да я последва. Той без да се замисли остави момичето и се затича към посока на силуета. От скороста, с която тичаше дървета бяха размазани, не спираше да нещото докато не го загуби от полезрението си. Диего спяря внезапно, огледа се. Нямаше нищо и никой, въздъхна раздразнено, в този момент в главата му се появи картина.
Картина на момиче лежащо в близост до кристално езеро, очите ѝ бяха затворени, а коста и се разстиляше по зеленикавата трева. Черен силует започна да се приближава към спящата девойка. Нещо сребристо проблясна на слънчевата светлина. Сянката държеше меч с тънко, изящно направено острие. В дръжката бяха вградени черни, скъпоценни камъни. Нещото бе над девойка, вдигна меча над главата си и заби острието на меча в нея.
Неусетно младият принц вече бе при езерото, сърцето му пропусна удате. Нямаше следа от сянката. С няколко крачки се озова и лежащото тяло Ерика. Огледая я внимателно и очите му се разшириха, нямаше нито капка от алената кръв на момичето. Тежка въздишка от облекчение напусна гърдите му, той взе момичето на ръце. Насочи се по трудното забележимата пътека, тя се размърда неспокойно в ръцете му. Диего я притисна повече към обятията си.