⋙ The Huntress / Ловеца ⋘ [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

2 Глава

ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЕРИКА

Когато аз и брат ми се прибрахме в къщи седнахме да обядваме. След обяда, реших да занеса на баща ми супа, защото сигурно е гладен. Взех своето сиво-зелено наметало,което достигаше малко под кръста ми (горе на снимката), защото скоро ще започне зимата, а и в северната част на гората е доста студено през по-голямата част от годината. В една плетена кошница набързо сложих една дървена купа със супа, малко плодове, който бях набрала по-рано днес и се запътих към северната част на гората, където бяха дърварите. След около десет минути вече започнах да навлизам в гъстата и мрачна гора, в която се чуваше единствено шумоленето на изсъхналите листа на старите дървета. След още малко време бродене, най-накрая чувах звука на брадви, които се забиват в дърво. Приближих се до тях и ги огледах в търсене на баща ми. Той се беше отдалечил от тях доста. 

-Здравей, тате- казах леко по силно, за да ме чуе. 

-Здравей, миличка- той стана, дойде до мен и ме прегърна нежно, сякаш на не счупи- Какво те води тук.

-Донесох ти супа, защото не се прибра в къщи за обяд- каза Ерика подавайки кошницата на баща си.

- Нямаше нужда да идваш до тук, можеше да се разболееш- притеснението в гласа на стареца ми можеше да се усети от километри.

-Да знам... мисля вече да се връщам в селото-  тя погледна към други дървари и отново върнах погледа към баща си- Доскоро татко.

- До довечера мила- бащи ми помаха и аз тръгнах по пътя за селото.

Запътих се по позната за мен пътека към селото. След няколко минути ходене усетих, че някой ме следи. С почти незабележимо движение, извадих малкият кинжал от левия си ботуш, защото бях оставила лъка и стрелите си в къщи. Студени тръпки преминаха по гърба ми, когато чух как малка пръчка се счупи. Обърнах се по посока на звука, но не видях нищо. След това някакъв храст се размърда, но си поммислих, че отново е някое малко зайче, търсещо храна. Отново тръгнах към селото си, но щом се обърнах пред мен стоеше вълк със сива козина и ярко жълти очи. Той се озъби и започна да ръмжи заплашително към мен. Носочих малката къма към него и започнах бавно да ходя назад с леки крачки, внимавайки да не се спъна в някой корен на дърво. Вълка скочи към мен в опит да ме захапе, но аз скочих леко в ляво и не успя да ме захапе, но при този мой скок стъпих накриво и паднах на земята. За щастие острието не се изплъзна от ръката ми. Без да очаквам вълка скочи върху мен. След кратка борба успях да се освободя от схватката с вълка и забих кинжала близо до сърцето му. Той започна да скимти и не след дълго умря.

 Ставайки от земята, си поех дълбок въздух. Взех малкият нож и се затичах към селото. Щом го наближ забавих малко и се върнах в къщи. Минах през малката кухня, за да взема лъка си и се запътих към стаята ми. Щом влязох в стаята си взех една от книгите на рафта, седнах на леглото и започнах да чета. Не след дълго съм се унесла и заспала.

***********************************************************************

Внезапно се събудих от писаци на хората. Бързо оправих косата си, взех лъка и стрелите си и излязох на вън.Селото гореше, а хората бягаха,опитвайки да изведат семействата си извън селото. Някой бяха с коне, други тичаха. Слънчето скоро щеше да залезе и паниката щеше да нарасне.

-Какво по...- останах без думи от гледка, която се разкри пред мен.

 Видях един от Северните зверове да се доближава до едно малко момиче. Без да се замислям взех една стрела, сложих я на лъка, опънах тетива на лъка и се прицелих. Щом пуснах срелата тя се заби в гърба на звяра. Той от своя страна израмжа силно и се изправи на задните си лапи. След това се обърна, за да види кой го простреля. Щом погледа му попадна на мен, аз изтръпнах от страх. Това беше  звяра, който уби майка ми, когато бях малка, звяра който ми остави белег на лявата ръка. За миг погледнах ръката си, без да се усетя в седващия миг се прицелвах към черния вълк, който се затича към мен. Той избегна стрелата, която летеше към него. Извадих още една стрела и се прицелих към сърцето му, но и този път избегна стрелата и тя се заби в едно дърво. Звяра вече беше прекалено близодо мен и лъка нямаше да ми помогне, затова извадих два ножа от ръкавиците си. Той скочи в опит да захапе главата ми, но аз направих малка крачка настрани и се опитах да забия единия нож във врата му, но той избегна тази моя атака и остана с драсккотина. Чу се леко ръмжене, а аз започнах да бягам. Звяра започна да ме преследва. Насочих се към края на селото, от където щях да взема кон и да избягам от тук. Но първо трябва да намеря семейството си. Започна да ги викам, но не получавах отговор. Звяра все още беше по петите ми. Бързо взех един черен кон, който имаше бяло петно на дясното око. Започнах да обикалям селото, за да ги намеря, но без успех. Явно докато съм ги търсила, звяра е престанал да ме следва. След известно време просто се отказах да ги търся и се запътих към изхода на селото. 

Вече бях на километър-два от селото, когато намалих темпото. Чух шум от гората и след това се намерих на земята, удрайки си главата в нея. Усетих нещо да се стича по лицето ми и не ми отне дърго време да разбера, че това е кръв. Опитах да се изправя, но усетих нещо върху мен. Когато видях дебелия дъб върху мен опитах да го повдигна, но еднта ми ръка беше заклещена под него. Направих още няколко неуспешни и се отказах, осъзнах, че няма измъкване. Не след дълго всичко ми се размаза последно, което видях бяха две ярко червени очи. След това припаднах.