⋙ The Huntress / Ловеца ⋘ [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

12 Глава

В този момент бялата сянка се нахвърли върху нея, притискаийки нежното ѝ тяло, в пръста. Издаде лек стон, поглеждайки към сянката, тя видя редица бели и остри като бръснач зъби. Ерика заби ножа, които държаше в ръката си, в предният крак на съществото върху нея. То изрева и отскочи от нея освобождавайки я, момичето бързо стана оглеждайки се за нещо, с което да се защити. Тя погледна към скимтящата бяла сянка, но осъзна че това е бял вълк. Сивокосото момиче с леки и плавни стъпки се запъти към раненото внимателно, защото и стана гадно, че го рани. "Аз съм на негова територия, той просто защитава своя дом" . Вълка захапа дръжката на ножа, махайки го от лапата си. Щом видя да се приближава към него, той сви уши към главата си,изръмжавайки срещу нея, а тя от своя странна проговори нежно:
- Извинявай.... вече нямам да те нараня. Не се страхувай...- лека усмивка огря като слънце на лицето ѝ.
Белият вълк я погледна учудено. Той не се страхуваше от нея, Ерика трябваше да я страх от звяр като него. Взе от кошницата остатъка от месото и коленичи до звяра. Взе ножа, забърса кървавото острие е полата си, след което започна да реже месото. Подаде му няколко парчета, той ги подуши и ги изяде, синеочката го погали по главата. Раненото животно започна да ближе порязаната си лапа.
-Стой тук...- каза тя с меденият си глас.

Гледна точка на Ерика

Излязох от пещерата насочвайки се към езерото, на което се бях натъкнала съвсем случайно. Откъснах кора от дебело дърво, в която ще налея вода, за промия раната му. Щом напълних корта с вода се върнах в пещерата, отново застанах на колене до него. Кърваво петно се открояваше на лявата му лапа. Откъснах от полата си две пърчета плат, едното потопих в студената вода. Извадих го от нея и го изтисках, след това внимателно започнах почиствам раната на животното. Щом мокрия плат докосна кървящата рана, той оголи зъби изръмжавайки леко.
-Ще боли малко, но след това ще се чустваш по добре.
След като приключих, с второто парче плат го превързах. Отидох до езерото пълнейки от чистата му вода, когато го се върнах обратно невероятното животно го нямаше. Огледах се наоколо, но не видях... От нищото един до болка глас проехтя в тъмната:
-Търсиш ли някого...

Обърнах се към Диего, който бе застанал на входа пещерата. Той бе без риза, а по лявата му ръка се стичаше кръв, но нямаше следа от рани. В този момент осъзнах, че той бе белият вълк, който почти не убих. Ако знаех по-рано, нямаше да се колебая дори за секунда, щях да забия острието на ножа право в сърцето му. Мислейки за това, което можех да направя, не бях усетила кога той се бе озовал пред мен. С едно движение ме бе притиснал към студената и влажна стена на пещерата. Опитвах се да не правя очен контакт с него, но той хвана брадичката ми крайки ме да го погледна.
- Защо избяга, Ерика...- каза той удряйки другата си ръка в близост до главната ми.
Гласа му бе пропит с толкова гняв... Изрече името ми с такава горчивина, че не смеех да дам отговор на въпроса му. Това явно го ядоса, принца показа своите издължени и остри кучешки зъби, очите му придобиха цвят на туко-що пролята кръв.
-ОТГОВОРИ МИ!-извика, а аз подскочих леко.

Гледна точка на Диего

- ЗАЩОТО НЕ ИСКАХ ДА УМРА.....-извика тя на свой ред. След това снижи тона си и продължи. - Никога не съм искала да живея сред чудовища, винаги съм искала да избия всеки един от вашия вид...- вече нямаше и след от нейният нежен глас, сега единствено се усещаше болка и гняв.

Не спираше да вика, затова реших да я целуна, в опит да я заглуша. Усетих как нежното ѝ тяло изтръпна, при допира на устните ни. Тя се опитваше да се освободи, но аз не и го позволих. Накрая Ерика се предаде и отвърна на целувката. Исках да е моя още щом я видях да лежи в килията, но сега вече е моя и ничия друга.

Гледна точка на Ерика

Опитах се да се измъкна, но не можах. Спрях да се боря и се оставих на непознатото чуство, което крещеше в мен да отвърна на целувката. Той леко ме повдигна във въздуха, а аз оставила си на инстинктите си увих ръцете си около шията му, а крака си около кръста му. Диего ме постави внимателно върху студената земя, без да прекъсва невероятната целувката. По някаква странна причина не исках това да спира, но не беше и редно. Отново направих опит се да се измъкна, но принца ме притисна с тялото си към пръста, ограничавайки движенията ми. Откъсна се от целувката ни, поради липсата на въздух, с няколко движения той премахна дрехата от тялото ми. Изчервих се щом започна да оглежда тялото ми, усмихна с дяволита усмивка, насочи се към дясната странна на врата ми, започвайки да го целува и захапва. Несъзнателно започнах да стена както от болка, така и от удоволствие. Тялото ми се гърчеше под неговото. Щом обходи дясната част на врата ми с устните си се насочи надолу.

~skip time~

Бях легнала на топлите му гърди, мислейки за това,което се случи. Никога нямаше да забравя тази великолепна нощ. Погледнах към лицето му, черните като ноща очи бяха затворени. Започнах да изучавам лицето му, дрезгавият му глас ме стресна.
- Не са ли ти казали, че е невъзпитано да зяпаш хората.- усмихна се леко, отваряйки очите си. Опитах се да прикрия червеното си лице, но той започна да се смее. Аз станах от земята, насочвайки се към дрехите си. Щом облякох роклята си, усетих как Диего увива ръце около мен, целувайки лявата страна на врата ми. Издадох стон пореден от болка, врата започна да ме боли. Щом го чу, прица веднага се отдели от мен, поглеждайки към лявата част на шията ми. Виждайки белега под формата на X, очите му се разшириха. Младият принц ме погледна въпросително.
-Кой ти причини това?- за първи път чувам гласа му да е толкова нежен. Нямаше да отговоря на въпроса, защото щеше да ме сполети по лоша съдба от едно жигосване.- Ерика...Кой ти го причини....