Mr. bad boy(завършена)

9

Вече съм вкъщи. Бързам да се кача в стаята си без нашите да ме забележат,затворих вратата и седнах на леглото. Трябва да осмисля нещата и да реша какво всъщност ще правя от сега нататък.

След дълъг размисъл,реших първо да говоря с родителите си. ....Даже още сега!

Аз: Мамо,татко трябва да поговорим!
Мама: Всичко наред ли е?
Татко: Да кажи, какво става?
Аз: ...знам,че вие не сте моите родители!
Мама: Какво? Това не е вярно!!!
Татко: Кой ти каза това?
Аз: Няма смисъл да ме лъжете повече,знам всичко. Хюнги е жива и ми разказа.
Мама: Ще ти обясним всичко.....
Аз: Какво ще ми обяснявате?!?! ЗАЩО ИЗЦЕНИРАХТЕ СМЪРТТА НА СЕСТРА МИ? ТЯ КАКВО ВИ Е ВИНОВНА????
Татко: Престани да викаш,ще ти обясним!
Аз: Слушам тогава....!
Мама: Преди години разбрах,че бащати ми изневерява. Стана ми много гадно. Събрах смелост и го попитах защо,а той ми отвърна:"защото тръпката вече я няма. Не е както в началото. Искам да започна на чисто,да си имам друго дете..." Чух това и първото нещо,което ми дойде на ум,за да спася семейството си,беше да осиновим дете. Все още не бях измислила как.... Няколко дни по-късно пътувахме за някъде и отново се карахме, баща ти не внимаваше в пътя и блъснахме една кола. Слезнахме,за да видим дали хората са добре. Тогава видяхме теб на задната седалка,плачеше и изглеждаше оплашена,в този момент заваля като изведно,имаше и гръмотевици....
Аз: Значи затова имам страх от гръмотевици..
Мама: Да.... родителите ти бяха починали,поради удъра. Решихме да те вземем,за да не оставаш сираче.
Аз: ВИЕ СТЕ УБИЛИ РОДИТЕЛИТЕ МИ!!!
(Започнах да плача и да обикалям стаята)
Татко: Успокой се. Не сме искали да стане така! Престани да викаш!!!!
Мама: Качи се в стаята си и се успокой,после ще говорим като нормални хора!
Аз: Не няма да остана в къща на убийци!!!

Тръгнах към вратата,но те ме спяха.Заведоха ме в стаята и ме заключиха,започнах да блъскам вратата,за да ми отворят. След малко майка ми дойде и ми даде някакво хапче,накараме да го изпия насила. Явно е било някакво приспивателни или успокоително,защото след това веднага заспах.

Няколко часа по-късно,на вън беше тъмно. Главата ме болеше страшно много. Проверих дали вратата е все още заключена,и тя беше. Реших да избягам от нас. Прозореца не беше толкова висок,мижеше да скоча. Взех си само най-необходимото в една раница. Скочих,всичко беше наред. Изглежда нашите спяха,защото не ме усетиха.