Mr. bad boy(завършена)

33

Тръгна натам и не след дълго си пое дъх и прекрачи прага на кафенето. Огледа се наоколо и видя една жена и седна при нея.

Ким-здравейте!

Хана-здравей! Моля те говори ми на ти.

Ким-добре..

Хана- как си?

Ким- ами.. не знам точно. Страх ме е от истината, но искам да я разбера.

Хана- няма от какво да се страхуваш. Кажи какво искаш да знаеш. Ще ти обясня всичко.

Ким-ами добре тогава ще карам на право-Хана кимна.-... защо ме даде за осиновяване?

Хана- ами тогава с баща ти бяхме млади и глупави. Когато се роди ти бяхме щастливи. С първото дете се справяхме и си мислехме, че и с второто ще е така. Далеч не беше така... изнемогвахме от към страна на пари, затова го решихме. Брат ти също беше в сиропиталища няколко пъти. Изобщо не ни беше лесно, но нямахме избор. Имахме планове като спечелим достатъчно пари да си те върнем. В момента имаме достатъчно средства и планувахме да те потърсим.

Ким-защо не го направихте?

Хана- бяхме загубили контакт с осиновителното семейство, но ти се обади и сега вече си тук.

Ким-... спомена, че имам брат.. как се казва той?

Хана-казва се Джей.... Джей Парк. Знам, че с него с те се засили...

Ким- ти сериозно ли? Засичали?? Той ме простреля, можех да умра.

Хана- да чух за това, за това именно е в затвора. Той не беше такъв... когато последната му приятелка скъса с него той беше много разтроен. Тръгна с грешна компания, започна да пие и да пуши, но наркотиците го промениха най-много. Работеше по това да се откаже. Не е искал да те убива сигурна съм и го гарантирам. Можеш ли да му простиш?

Ким- не знам.. ще говоря с него. Той ми спомена, че ви търси?!

Хана- ами да щом се захвана с тази работа с баща ви се изнесохме и от три години не сме го виждали и той не знае къде сме. Иска ми се да се промени и да живеем както преди. Той е много добър човек.

Ким-Предполагам.... Ще говоря с него и ще се опитам да върна предишното му аз.

Хана- Това би било чудесно, ще ти бъда много благодарна...Добре...сега кажи нещо за себе си. Какво работиш?