Mr. bad boy(завършена)

12

Г.т Джънкук
Вече пристигнахме. Помогнах на Ким да слезне и я заведох в стаята. Казах ѝ да си почине, да се опита да поспи. Тя се зави и сълзите започнаха да се стичат една по една от очите ѝ. Личеше си,че наистина не е добре.

Джин: Някой трябва да занесе документите на шефа...?!
Аз: Дай ги на мен ,тъкмо ще говоря с него.

Аз: Джимин моля те наглеждай Ким. Ако има нещо веднага ми се обади!
Джимин: Добре няма проблем!

Джин ми даде документите и аз тръгнах.
След около 20 минути бях в офиса на шефа.
Аз:Шефе,извинете,че идвам без предопреждение.
Той: Няма проблем. Какво стана намерихте ли ги?
Аз: Да заповядайте.- и му подадох папката
Тай: Знаех си че ще се справите...... Щом идваш лично значи е станало нещо,нали?
Аз: Ами всъщност да..... при самозащите Ким уби един от охранителите. В момента тя не е на себе си,и искам да ви помоля да ѝ дадете малко почивка докато се съвземе!?
Той: Да разбира се нека си почине,а аз ще се погрижа да не я свързват с убийството!
Аз: Изкрено много Ви благодаря.
Той: Няма защо-усмихна се.
Аз: Е ако няма друго ще тръгвам, довиждане.
Той: Довиждане!

Тръгнах към вкъщи,но по пътя видях един магазин и спрях. Сетих се,че веднъж Ким ми каза,че обожава бананови мляко. Спрях,за да ѝ взема. Исках да я развеселя малко.

Вече бях вкъщи и останалите гледаха филм в хола.
Аз: Джимин защо си оставил Ким сама???
Той: Тя заспа и нямаше какво да правя. Спокойно тя е добре.
Аз: Добре щом казваш.

Качих се в стаята и Ким наистина беше заспала. Застанах до нея,погалих я по главата и преместих един кичур от косата ѝ,за да открия лицето ѝ. Загледах се в изящното ѝ лице. Тя беше толкова красива,исках винаги да е до мен. Да се събуждам и да заспивам до нея.

Гледах я сигурно около десет минути и тя се събуди.
Аз: Хей, по-добре ли си?
Тя: Д-да така м-мисля!
Аз: Виж какво ти взех.-подадох ѝ банановито мляко.
Тя се опита да се усмихне и започна да го пие. Аз се засмях леко.
Тя: Какво има?
Аз: Нищи,просто си много сладка.
Тя се усмихна леко.

Аз: Ако си по-добре да слезнем, за да хапнеш нещо, не си яла.
Тя: Не съм гладна.
Аз: Не приемам възражения,трябва да се храниш,хайде.
Издърпах я от леглото и я задърпах към кухнята.

Хюнги: Ким,добре ли си?
Ким: Да,добре съм спокойно.
Тае: Защо изглеждаше така какво се случи?
Ким: Може ли да не говорим за това?
Юнги: Ако така ще е по-добре за теб...
Джънкук: Джин, какво има за ядене?
Джин: Мисля,че има спагети. Момент!