Mr. bad boy(завършена)

22

Доктора:Тя е добре,но в близките няколко дни няма да се събуди.
Аз: Но няма опасност,нали?
Доктора: Да,ще бъде добре! Пожелавам ви приятен ден!
Джимин: Благодарим.

Благодарен съм на всичко свято,че тя е добре. Исках да я видя,но казаха,че сега не може. Джимин предложи да идем до кафенето за вода и нещо за хапване,но аз отказах. Всички стаи в болницата имаха прозорчета,през които можеш да виждаш какво става вътре....седях и гледах Ким. Все едно спеше както тази сутрин. Тя не заслужава нищо от ужасните неща,които ѝ се случиха. Само да се събуди и да знам,че е добре ще накарам тоя боклук да съжали,че се е родил.

Късно след обед най-накрая ме пуснаха да я видя. Седнах на стола до леглото,погалих косите ѝ и започнах да говоря,знаех,че по някакъв начин все ме чува.
Аз: Ти си добре...не знам какво щях да правя ако ти се беше случило нещо. Знай че ще накарам това копеле да съжалява....... Обичам те толкова много. Само се събоди и ти обещавам,че ще говоря с шефа и ще се оттеглим от тази работа. Ще си намерим нормална и ще живеем щастливи заедно. Ще те обичам до края на дните си,само те моля да се събудиш по-скоро.
При всички тези думи очите ми се насълзиха. Тази вечер ще остана тук,а утре ще отида да говоря с шефа,не мога да я излагам на такава опасност повече.

Г.т. Джимин
С Хюнги и Тае решихме да идем до вкъщи. Трябваше да кажем на останалите,а и няма смисъл да стоим всички там. Радвам се,че тя е добре. Тя с нищо не е заслужила това.

Хюнги видимо беше разтроена. И как да не е,все пак това е сестра ѝ...може да не са истински сестри,но са израснали заедно.
Аз: Хюнги,не се тревожи тя ще се оправи.
Хюнги: Да знам....
Аз: Какво ти се прави?
Хюнги: Искам просто да се гушкаме.

Така и направихме. Легнахме,тя сложи главата си на гърдите ми и я прегърнах,тя мен също. Усетих,че започва да плаче.
Аз: Ей,не плачи. Поспи малко на всички ни дойде в повече.
Тя не каза нищо,само се сгуши още повече в мен. Не след дълго заспа,а след нея и а.

След няколко дни.
Г.т. Джънкук
Няколко дни по-късно Ким все още не се е събудила и започвам да се притеснявам. През тези дни ходих при шефа и говорих с него. Каза,че не може да се откажем напълно,но ще помагаме само с пренасянето на дрога и оръжия между продавач и купувач. Това е някакво облекчение.

Седнах до Ким и отново започнах да ѝ говоря.
Аз: Ким, надявам се скоро да се събудиш. Липсваш на всички. Знаеш ли,че от както не си вкъщи Намджон не е счупил нищо,а пък Юнги вече не спи по цял ден. Хоби реши,че ще ства готвач и сега Джин го учи. Голяма е каша,трябва да го видиш.....
Бях прекъснат от допир по ръката си.
Аз: Хей,ти си будна!?
Ким: Д-да!-каза и се усмихна.
Аз: Добре ли си? Да повикам ли доктора?
Ким: Добре съм спокойно. Ти как си?
Аз: Добре съм,но сега ти си по-важна.

В този момент медицинската сестра влезе и ме помоли да напусна,за да направи нужните изледвания.
Докато я преглеждаха се обадих в къщата да кажа,че се е събудила и,че е добре. До колкото чух по телефона всички много се зарадваха,а аз....аз не можех да си намеря място от щастие.
След малко сестрата беше готова и каза,че утре може да се прибере вкъщи.

Аз: Ким,много се радвам,че се събуди. Липсваше ми.
Ким: И ти на мен,зайче.....Нали не си направил някоя глупост?!
Аз: Не съм спокойно,но говорих с шефа и вече ще помагаме само за пренасянето на дрога и оръжия между продавач и купувач. Няма да има вече следене и такива наща.
Ким: Това е добре.....
Аз: Относно Джей Парк търсим го и ти обещавам,че няма да се успокоя докато не го вкарам зад решетките до живот.
Ким: И това ще стане сигурна съм.
Аз: Не те попитах гладна ли си?
Ким: Ами...малко.
Аз: Чакай сега се връщам.

Отидох до кафенето и ѝ взех сандвич с портокалов сок. Върнах се при нея.

След като го изяде продължихме да си говорим и вече беше станало късно и на нея и се доспа. Предложих ѝ да заспива. Тя се обърна към мен,погледа ме малко и след това заспа.

На сутринта Ким се беше събудила преди мен и вече беше готова да си тръгваме.
Аз: Защо не ме събуди,принцесо?
Ким: Ами спеше толкова сладко,че нямаше как. Каза ли на останалите,че се прибирам?
Аз: Не,не съм. Сега ще им се обадя.
Ким: Не недей,нека ги изненадаме.