Ким: Ало?! Кук как си?
Кук: Аз съм добре.... Хареса ли ти изненадата?
Ким: Да,но щеше да е още по-хубаво ако ти беше до мен.
Кук: Знам мила и ти ми липсваш много. Скоро ще се върна.
Ким: Кога?!
Кук: Остави сега това... трябва да получиш подаръка си. Прави каквото ти кажа, става ли?
Ким: Добре.
Кук: Излес до басейна и отиди до масата с хапки. Там трябва да има празно място. Там ще откриеш подаръка си.
Ким: Добре сега отивам, не затваряй.
Кук: Няма спокойно.Ким тръгна,а Джин отиде и отвори вратата на Джънкук,след което той веднага се запъти към мястото което беше казал на Ким. Виждаше я как отваря кутийката и се приближи до нея.
Ким: Ооо Кук това е прекрасно нямаше нужда.
Кук: Не толкова прекрасно колкото теб. Сега се обърни...
Ким: Какво защ-Преди да завърши изречението си тя видя приятеля си,седящ точно зад нея. Тя се зарадва толкова много,че почти се разплака от радост. Целунаха се,а после и прегърнаха.
Ким: Защо ми каза,че ще се прибереш друг ден?
Кук: За да те изненадам,а и може ли да пропусна рождения ти ден?Ким се усмихна и заедно се върнаха на масата. Джимин подари другия подарък от името и на останалите. След това приключиха с вечерята и се преместиха около басейна.
Говориха и се забавляваха,така и приключи вечерта и всички се качиха по стаите си.
При Джимин и Хюнги.
Джимин: Мила днес много ми липсваше.
Хюнги: И ти на мен. Радвам се,че вече си тук.
Джимин: Обаче на мен не ми се спи....
Хюнги: И аз какво да направя.
Джимин: Ами избери някой филм,че ти си с повече претенции- засмя се.
Хюнги: Ще ти метна някоя възглавница ей!
Така те си пуснаха филм и се сгушиха един в други.При Ким и Джънкук
Ким: Къде беше цял ден?
Кук: Ами подготвяхме нещата от разтояние. Хареса ли ти изненадата?
Ким: Ти как мислиш? Имаше ли шанс да не я харесам!?
Кук: Радвам се.....не ми се спи!
Ким: И аз какво да направя по този въпрост?!
Кук: Ела да седнеш до мен.
Ким седна до него, а той от своя страна я сложи в скута си.
Ким: Какво правиш?
Кук: Ще видиш- той започна да я целува,а тя разбираше отвръщаше. Целувката се задълбочаваше все повече и повече....(от тук нататък знаете какво се случва,така че няма нужда от подробности хах..)След няколко часа вече всички в къщата спяха. Беше доста късно през нощта, от вън се чуваха нежни гласчета ,на щурчетата,които огласяваха всичко. Накрая някой реши да прекъсне тази прекрасна тишина. Някой звънна на звънеца.. всички спяха,звънна се още веднъж. Тогава Тае се събуди и слезна да провери кой е. Мислеше си,че е някой от вилата. Когато обаче беше на вратат намери само плик,очевидно вътре имаше писмо. Взе го,огледа се и се върна в къщата. Прочете надписа върху плика и разбра,че е до Ким. Реши,че утре ще ѝ го даде. Върна се в леглото и отново заспа.
На сутринта.
Джънгкук се събуди и се обърна към Ким,която все още спеше. Надвеси се над нея и я целуна. Тя от своя страна се размърда леко и каза едно сънено добро утро.
Джънгкук: Събудих ли те?
Ким: Мм не. Наспах се.
Джънкук: Добре тогава ще слизам да ти направя кафе,а ти се оправи.
Джънгкук слезе долу и видя,че всички са бъдни.
Джънгкук: Пак ли ние станахме последни?
Джин: Еми най ви се спи- засмя се.
Тае: Джънгкук ела за малко.Тае извика Джънгкук и му даде писмото. Той се зачуди и се качи до стаята,за да и го даде.
Влезе в стаята,но Ким беше в банята затова седна на леглото и погледна към писмото. Любопитството му надделя и реши да прочете писмото. Отвори го и започна да чете.
След като го прочете беше като гръмнат от ясно небе. В него бишеше,че този който е изпратил писмото,знае нещо повече за биологичните родители на Ким. Джънгкук помисли и реши докато не разбере дали е истина да не казва на Ким. Затова скри писмото и се върна долу.Ким вече беше готова и закусваше с останалите.
Тъй като довечера трябва да напуснат вилата,след закуск, започнаха да си прибират багажа.
На всички им беше много приятно тък,във вилата и в града,но за жалост всичко хубаво си има своя край,рано или късно.Решиха да се поразходят преди да тръгнат. Природата на около им харесваше много.
Вечерта
Всички тъкмо бяха разтоварили бакагите си и започваха да се събират за вечеря. Ким не беше гладна и остана в стаята,за да оправи багажа.Джимин,Минджи и Намджон също не бяха гладни, те обаче си легнаха защото бяха изморени.
Здравейте,ако има още будни,съжелявам че забавих главата. Надявам се да ви харесва.
Също така благодаря на всички,които продължават да четат тази книга. ❤️❤️😘😘
YOU ARE READING
Mr. bad boy(завършена)
RomanceВсичко започна с нечия смър...или поне така си мислех.